Животът извън училище

Текст: Гергана Васева

Трудно е да бъдеш ученик в XXI век. Постоянният поток от информация ни залива от всички страни – телефонът е в непрекъсната активност заради неспирните известия от социалните мрежи, телевизорът непрекъснато бълва новинарски емисии и шоу програми, рекламите по радиото звучат като постоянно жужене при пътуване…



Но ето, че учебникът е пред очите ми. Предстои изпит, трябва да се учи, за да го мина. Стара информация на прежълтели страници. Текстове, формули, дати, имена…кой има времето да назубря ненужни неща? Изнква въпросът "С какво ще ми послужи това в живота?". Изпитът минава. Постепенно се вижда краят на срока. Ето, че настъпва така дългоочакваната лятна ваканция. Цикълът се повтаря. Дванадесет лета. Дипломата е в ръцете ми. Влизам в университет. Шест лета. Вземам висше образование.


Дотук добре.


А с е г а н а к ъ д е ?




Всъщност, какво представлява животът извън училище след изминаването на изпитните дати? Това ще да е усещането за радостта от мига (e, поне така се предполага, че трябва да е. В действителност обаче се оказва, че самият живот е една непрекъсната подготовка за нещо в бъдеще време (с малко повече късмет даже в бъдеще определено). Независимо дали става въпрос за среща с приятел, участие в събитие, прием в гимназия или университет, повишение или ваканция, често се оказва, че все се подготвяме за нещо, което предстои.


В такъв случай, животът извън училище ще да е една илюзия. Работата е там, че ако един човек се осъзнае като личност, която иска да се реализира, да живее истински, да изпитва радост от мига, той непрекъснато учи и търси. По този начин ще е готов, когато заветният момент дойде. Животът може често пъти да е сравняван с изпит, но това сравнение не е релевантно. Докато в изпитната форма има определен формат, заучаването на който зависи от положения труд, то в живота често пъти влияят фактори извън нашия контрол. И да, трудно е да бъдеш ученик в XXI век, но е далеч по-предизвикателно да излезеш от поставените рамки и да бъдеш млад човек в XXI век.



Това как да се развием като личности и как да се представим пред обществото обаче зависи най-вече от нашите собствени желания, воля и усилия. Не сме пустинни острови накрая на светa (колкото и съблазнителна да е мисълта за подобно нещо). Homo est animal sociale. Не живеем сами и не можем да правим всичко сами.


Но как се осъществява запознанството с хора? Опитвали ли сте да заговорите непознат? Ако не сме със слушалки, то се оказва абсолютно задължително да говорим за времето: Хубаво е времето навън, лошо е времето навън… Понякога има една крива, объркана усмивка на неудобство. Друг път – объркан поглед или няколко махвания на китката за къш. Все по-трудно е да установим контакт помежду си, а да поговорим с някой без повод се оказва мисията невъзможна. Да обменим информация – ненужно и безкрайно нежелателно. А да прекараме определено време с човек, защото ни е интересен, а не защото ни е скучно – абсурдно. Липсва интерес към новото и различното, както и към събеседника, без да има повод или някаква задна мисъл.



Какво е живот извън училище? Той наподобява онзи вътре – учене, но не посредством старите издърпани учебници, изписани с полезна, но стара и често пъти ненужна информация, а чрез опита. Това ще да е разбирането, че изпитваш радост, просто защото си. А тази радост, струва ми се, е единствено възможна чрез поддържането на постоянен интерес – към новото, към другия и така към самия живот.


Възможно е просто да сме уморени от това да получаваме нова информация. В такъв случай бихме могли да заменим учебния предмет с Човека, а известието в телефона с разговор с непознат (дори и да ни е неудобно). Кой знае, може би някой ще се вдъхнови да базира персонаж на Вас и да Ви вдъхне нов живот…

0 коментара

Последни публикации

Виж всички