Живот и образование в чужбина: поглед към Виена

Привет! Казвам се Любомира и много се радвам, че имам честта да гостувам на блога на We Matter. Бих се определила като човек с нестихващ дух за пътешествия и постоянно желание за научаване на нови неща.

В следващите редове ще ви споделя малко повече за моя опит със следването в чужбина. Преди близо 5 години се преместих да уча и живея в Австрия, и смея да твърдя, че това беше едно от най-правилните решения в живота ми. Ако и ти винаги си се чудел какво би било да живееш в чужбина, тази статия е за теб!

В стремежа си винаги да изживявам и научавам нови неща, се опитвам и да пътувам колкото се може повече. Имам блог, в който споделям пътешествията си, разни съвети относно пътувания и живота като цяло. Може да ме намерите под следния линк - www.bulgarianonthego.blog , както и в Instagram - @bulgarianonthego . Не се колебайте да ме потърсите при всякакви въпроси, било то свързани с кандидатстване в чужбина, пътувания, или каквото ви хрумне в тази насока.

А сега да започваме.



Къде и какво си завършила: Наскоро завърших бакалавърска степен по журналистика и комуникационни науки в главния университет във Виена, Австрия (Hauptuniversität Wien).

Как избра точно Виена? Завършвайки 91-ва немска гимназия в София, знаех че искам да уча или в Германия, или в Австрия. Везните се наклониха към Виена поради няколко причини - бях ходила 2 пъти на екскурзия там преди това и се бях влюбила в града, имах вече познати там, а и разстоянието между Виена и София е сравнително по-късо отколкото другите ми варианти в Германия. Освен това Виена продължава да бъде избирана за най-добрия град за живеене в света от години насам.


"Следването в чужбина ще ви промени

по начин, който дори няма да подозирате,

и ще ви научи на много уроци.

Така че.. смело напред!"

Какво ти харесва най-много там? Харесва ми колко е уреден животът. Като студент, тук човек може спокойно да работи и да учи едновременно. С почасова работа човек би могъл дори и да се издържа изцяло сам.

Сигурността също е голям фактор, който допринася за спокойния живот тук. Много често ми се случва да се прибирам през нощта сама, и не изпитвам грам страх. За жалост не мога да твърдя същото за родния ми град.

Обожавам и факта, че Виена е изключително мултикултурна. Това е част от чара ѝ. Тук живеят хора от абсолютно целия свят, което прави цялата среда много по-шарена и интересна.

Също така винаги има какво да се прави и няма как да ти стане скучно. Постоянно се организират публични събития, много често дори безплатни. Пример за това е филмовият фестивал, който продължава цяло лято и всяка вечер се излъчват филми/концерти пред сградата на кметството, музикалният открит фестивал Donauinselfest, където идват известни изпълнители, ежегодният концерт на Виенската Филхармония в градината на двореца Шьонбрун, и много други.

Дворецът Шьонбрун
Снимка: Изабела Георгиева

С какво се различава учебната система в чужбина от тази в България? Доколкото знам от приятели, които следват в България, тук университетите доста наподобяват училището. Не мога да говоря с голяма точност как стоят нещата в България, но във Виенския университет нямаш някакъв стриктен план, който да следваш.

В началото на обучението си получаваш един списък с изпити и упражнения, които трябва да вземеш, за да завършиш, и оттук нататък се оправяш сам. Сам се бориш за записване за упражненията (местата са малко и свършват бързо), сам си създаваш графика според собствените задължения и възможности. И сам избираш кога да караш изпитите, избирайки от предложените дати.

Това означава, че нямаме един сплотен випуск, който да се движи заедно, а всеки един има свое темпо и най-често кара различни упражнения и изпити от повечето около него.

Няма кой да те побутва и да те гони да си предадеш проектите. Няма кой да ти подари оценка, по каквато и да е причина. А когато идват изпитите, почти всички от нас прекарват всеки ден, от сутрин до вечер, в библиотеката, и то дни и седмици наред.


Колко е трудно да се адаптираш към живота в чужбина? В самото начало всичко ти се струва много вълнуващо. Нямаш търпение да завържеш нови приятелства, да опознаеш нови места, да живееш сам и да станеш по-самостоятелен. Представяш си как животът ти изведнъж ще се превърне в приказка и всичко ще се случва като по филм. Поне аз си го представях така.

Но по някое време те удря реалността, че си напълно сам в чужда държава, и че често няма на кого да разчиташ за неща като например някой да купи хляб вместо теб, да ти направи супа, ако се разболееш, или да ти помогне с бюрократичните неща, с които изведнъж се сблъскваш. На всичкото отгоре комуникацията се случва на друг език, което само по себе си представлява един малък шок в началото.

Адаптацията се случва постепенно, което е напълно нормално.

Моите първи месеци след преместването ми във Виена не бяха никак розови, даже напротив. Преминах през доста тежък период в началото, особено докато учех първата си специалност, която в последствие прекъснах. Но точно тези периоди ни помагат да израснем и преодоляването им определено не е мисията невъзможна. Аз бях убедена, че искам да завърша образованието си в чужбина, и единствено ми трябваше време, за да намеря своето място. И в един момент всичко започна да се нарежда.


"Преместването в чужбина е една

стъпка към това себеосъзнаване,

че самите ние можем да направим всичко,

колкото и да ни се струва страшно."

Колко време отнема човек да свикне да живее на ново място? Това при всеки човек ще бъде напълно различно. Зависи дали отиваш да живееш на място, където имаш семейство/близки приятели, дали от самото начало откриеш правилните хора, с които да прекарваш свободното си време, на какво ниво е езикът ти и колко време ти трябва, за да свикнеш да учиш на чужд език.

Някои хора още първите месеци/година осъзнават, че животът в чужбина не е за тях, и решават да се върнат. И в това няма нищо лошо! Дошъл си, видял си как е и си преценил, че не е за теб. Даже окуражавам всякакви решения, които биха донесли щастие и спокойствие на човек.

На мен адаптацията ми отне около половин година. Това се дължеше на няколко факта: първоначално бях записала специалност, която не ми допадна и реших да прекъсна след първия семестър. Отне ми и малко време да свикна с езика. Немският, който се учи в училище, няма нищо общо с говоримия немски, особено пък в Австрия.

Но всичко това се промени щом настъпи втората година и успях да запиша специалността, която в крайна сметка завърших.

Смея да кажа, че втората година във Виена беше най-хубавата и авантюристична година в живота ми. Студентската приказка, която си бях представяла, най-после се сбъдваше. Намерих си самостоятелна стая в общежитие и се запознах с прекрасни хора, с които предприемахме страшно много неща. Също така започнах работа на непълен работен ден, за да си припечелвам по някой лев (или евро). Общо взето, постоянно имах нещо за вършене и това ме караше да се чувствам добре.


Какво ти липсва най-много от родината? Липсва ми храната! Баница, мекички, пълнени чушки и всички тези вкусотийки, които само мама и баба знаят как да сготвят по най-добрия начин. Липсва ми вкусът на истинските розови домати, а не тази 'пластмаса', която продават по супермаркетите тук.

Липсват ми разговорите на български, колкото и странно да звучи. Да, говоря често с близките си, но повечето ми приятели тук са чужденци.

Липсва ми неподправената емоционалност, която повечето хора на запад успяват да замаскират с едно по-студено отношение.

Но най-вече ми липсва семейството.


Какъв съвет би дала на хора, които искат да кандидатстват в чужбина? Информирайте се възможно най-рано за всичко, свързано с кандидатстването - срокове, приемни изпити, нужни документи и т.н. Не се плашете от формалните процедури - хиляди кандидат-студенти са минали през тях успешно, и вие няма да сте изключение.

Също така, изберете специалността си според това, с което вие искате да се занимавате, а не спрямо очакванията на други хора. Не всички сме създадени да бъдем адвокати, лекари и инженери..

Следването в чужбина ще ви промени по начин, който дори няма да подозирате, и ще ви научи на много уроци. Така че.. смело напред!


"Животът в чужбина малко по малко те

променя и на по-дълбоко равнище,

дори без да го осъзнаваш."


А имаш ли съвети за по-бързо адаптиране? По мои лични наблюдения, колкото по-зает е един човек, толкова по-добре се чувства. Запознай се, с колкото се може повече хора още в началото, излизай навън, предприемай, колкото се може повече неща. Колкото по-бързо опознаеш новата и 'чужда' среда, толкова по-добре.

Намери си хоби, с което да се занимаваш в дните, в които ти е самотно. Ще ти се наложи да си готвиш доста повече от преди, така че използвай свободното си време да научиш нови рецепти. Спортувай - помага за повдигане на тонуса и здравия дух.

Но най-вече гледай да не изоставаш с материала в университета, опознай системата, колкото се може по-добре и бъди готов за яко учене!

Как те промени животът в чужбина? Начинът на мислене и навиците ми се промениха не малко.

Научих се да разчитам главно на себе си и да се оправям сама във всякакви ситуации.

Научих се да ценя труда и парите в пъти повече от преди, и да планирам разходите си по възможно най-добрия начин. Научих се да спестявам и да преценявам за кои неща си заслужава да се харчат пари, и за кои не.

Научих се да готвя и да поддържам дома си (или по-скоро стаята си). Научих се да съм отговорна и организирана, и да преследвам интересите си.

Придобих и някои полезни навици, които са присъщи за голяма част от хората в Западна Европа. Започнах да се интересувам много повече от екологията и опазването на околната среда - винаги си нося платнена торбичка от вкъщи при пазаруване, изхвърлям боклука си разделно (при възможност) и се старая да купувам повече неопаковани продукти.

Но покрай всичките тези банални неща, животът в чужбина малко по малко те променя и на по-дълбоко равнище, дори без да го осъзнаваш.

Още след първите месеци започна да ме облива едно чувство на вдъхновение и вяра, че всичко, което искам да постигна, може да бъде постигнато.


Преместването в чужбина е една стъпка към това себеосъзнаване, че самите ние можем да направим всичко, колкото и да ни се струва страшно. Запознаваме се с хора от всякакви култури, носещи със себе си всякакви истории, и виждаме, че границите ни са само тези, които сами си поставяме. Когато един ден се запознаеш с човек, който на 20-годишна възраст вече има собствен бизнес, а на следващия срещнеш някого, който от година обикаля света само с една раница, тогава осъзнаваш колко възможности има, от които можем да се възползваме. Стига да имаме куража.



Любомира, позната още като Bulgarian On The Go, е травъл блогър и фотограф с нестихващ приключенски дух. Една от целите на блога й е да покаже богатството и красотата на България пред целия свят и да вдъхнови колкото се може повече хора да посетят нашата родина. Предоставяйки полезна информация за различни дестинации по света, Люба би искала все повече хора да се влюбят в магията на пътуването, да разширяват мирогледа си и да опознаят нови култури.



Можете да я откриете тук: Instagram: @ bulgarianonthego Blog: https://bulgarianonthego.blog/ Facebook: Bulgarian On The Go

47 views