За живеенето, живуркането и живота с главно „Ж”

Текст: Далиа Давидкова

Ще ви излъжа, ако кажа, че този текст не е манифест. А дали пък не е някакъв своеобразен протест? Каквото и да се твърди, сигурна съм, че почти всички си мислим за живота, живеенето, а неусетно и за живуркането – докато сме скрити в тъмнината на нощта преди да заспим; сутрин, докато слънчевите лъчи галят клепачите ни; когато пием първото, второто, третото – петото кафе или вече е станало средата на деня, докато бързаме по задачи.



Това е текст за хубавия живот, за розовите очила, дори за бохемството, или с други думи – за живеенето, живуркането и живота с главно „Ж” (Тук ли е мястото да кажа „наздраве" за живота, дами и господа?)


Бях решила да давам определения на гореизброените понятия. Но, скъпи читатели, отказах се. Животът, за разлика от математиката, не е факултативна дисциплина. Каквито и дефиниции да измисляме, ще са неточни, непълни, неправилни, оборими или грешни за вас, за мен, за някого, за всеки. Човек сам формира вътрешното си разбиране за това какво е живеене, и какво представлява за самия него (не за мама, баба, стринка, чичо) пълнокръвният живот. Всъщност тук е и мястото да кажа, че въобще не съм изчерпателна по темата и нямам и намерение да бъда. Ще оставя на вас да допълните теориите ми или може би да ги опровергаете. Нека да започваме.



Будилникът звъни в 6:30 часа сутринта. На работа си от осем и приключваш в пет следобед. Хващаш си автобус/ трамвай/ метро. Минаваш да напазаруваш напът за вкъщи. Прибираш се. Гледаш поредния еднообразен сериал. Лягаш си. Повтаряш този цикъл. И после пак. И отново. На repeat [1] ти е, както и онази досадна песен, която чу по радиото и не можеш да си изкараш от главата ден след ден – всеки ден! Не че има нещо лошо в изброените неща. Съвсем не. Просто, скъпи читателю, това е класически пример за живурканееднакви повтарящи се дни, месеци и безвъзвратно отлетели години.


Живеенето може да се разкаже с едно изречение по следния начин: ходиш на работа, не учиш нищо ново, чакаш уикенда да дойде, за да си починеш, да има празници, за да изчистиш, да е лято, за да отидеш на почивка, да остарееш, за да разбереш колко си забравил да живееш.



Животът с главно „Ж”, или пълнокръвният живот, е друго нещо. Както казват хората: „друга манджа е”. Той е на първо място баланс между всички елементи, които влизат в състава му. На второ място е движение – да развиваш мисленето и гледната си точка, т.е. да израстваш. После са всички останали елементи. Животът е пълнокръвен, когато е примесен с всички емоции и усещания, които ти се предлагат. Да, работата си е работа, но колко точно трябва да се влага в нея, когато знаеш, че си заменим? Ученето – безспорно е важно и трябва да му се обръща внимание, но социалният живот също има значение. Движението – преместването на тялото в пространството, означава да се движиш непрестанно – разходки, спорт, пътувания. Тялото има нужда. Ти самият имаш нужда.



Да се смееш, усмихваш, радваш на живота са несъмнено важни елементи, състоящи се в това да се наслаждаваш на малките неща, защото те са части от по-голяма картина. Красотата на това да им се радваш е предпоставка и дори условие, за да оцениш големите. Да изпълниш деня си с любов, или с други думи – да посрещаш с усмивка всеки нов ден. Това няма нужда от обяснения, защото, когато решим и започнем да гледаме на деня си с очи, изпълнени с обич към всичко, ще виждаме нещата много по-хубави и по-различни отпреди. Има и още елементи (тези тук са примерни, защото са само израз на субективното мнение на автора).


И за да приключи така разхвърляната и витаеща мисъл, ще поставя точката тук –точка!


Несъмнено темата е философска. Тя е свързана с едно от основните търсения на философията, а именно смисъла на живота. Тази релация е и причината за трудността на разискваната тема, а човешкият елемент безспорно придава субективност на всяка дума в тезата. Следователно, не може да се даде извод, да се направи обобщение или да се отправи препоръка. По тази причина ще завърша със следното, а именно:


Ключът е в баланса и в правилните пропорции, когато правите нещо. Не забравяйте, че всичко струва нещо, а животът е лош търговец – той не връща ресто. Разменните монети са душите, сърцата и времето ни на тази земя. Затова избирайте мъдро.



Обич. Обич. Обич. Слагам след всяка дума точка, а не въпросителна, защото искам да елиминирам всяко възможно съмнение по въпроса кое е разковничето. В живота трябва да има обич, защото, когато тя е там, има и красота, следователно и цветове. Така той става цветен. С обич даваме душа на всичко около нас и същевременно я влагаме във всяка своя дейност.


Пожелавам на всички ни – накрая, когато започнем да си правим равносметка, да си струва сметката!

[1] Повтаря се

0 коментара

Последни публикации

Виж всички