За преписването и убийството на мисълта

Автор: Габриела Станкова


Заслужава ли си заради сигурния успех, човек да се откаже от собствената си същност, виждания и умения? За един успехите се мерят с крайните постижения, а за друг с удовлетворението, че ги е извършил сам, разчитайки единствено на собствените си способности.



Дали да бъдем творци и да създаваме сами, или да бъдем вечните консуматори на вече създаденото?


„Много е трудно човек да остане творец. Обикновено 90 процента от хората в този свят са чисти консуматори и едни 10 на сто, които се мъчат все пак да спасят света.“

(Николай Русев)


Какво всъщност означава човек да бъде творец в този свят, където почти всичко е поднесено наготово, без да сме вложили усилия за постигане на желания резултат? Трябва ли да се примиряваме с етикета „консуматор“ и да се отказваме от възможността да търсим нашето собствено вдъхновение и мотивация да прекрачим границите на познатите пътища? За да бъдем автори във всеки един аспект от живота си, трябва да развиваме уменията си, да опитваме, да не се отказваме и да откриваме във всяко нещо идея, която да превърнем в цел. Ако се стремим да получаваме всичко наготово, ние убиваме искрите на креативната си мисъл, която се е скрила дълбоко в съзнанието ни и чака да бъде запалена.



Най-сладката победа и най-приятното постижение в живота се случват тогава, когато сме направили всичко със сърце, душа и мисъл, за да се гордеем с творението си накрая. Понякога обаче резултатът е различен от очакванията, които имаме.


Водени от славата на финалния успех, тръгваме по пътя на „лекото и мекото“, за да подсигурим себе си. В стремежа си да се издигнем в очите на околните като умни и мислещи хора, прибягваме до хитрости и трикове, които приемаме за „трамплин“ към нашето постижение.


„Веднъж попаднали в стихията на ежедневието, трудно ще намерим времето да подготвим „пищовите“ си и да ги използваме при необходимост, защото заобикалящата ни среда ще иска от нас да взимаме решенията си бързо, без да очаква да погледнем в листчетата с подсказки.“

Когато чуем думата „преписване“, у нас веднага се събуждат спомени от времето в училище, където уменията ни да се измъкнем от трудностите се развиват до предели, които не сме очаквали, че ще достигнат. Но в интерес на истината, не само в клас преписваме, копираме и заимстваме от нечий чужд труд. Надяваме се, че така ще намерим най-лесния и бърз изход от създалата се ситуация и ще се измъкнем от случващото се по най-изгодния за нас начин. Така заличаваме твореца, който се крие в нас, и очакваме със създаденото от друг да „измъкнем“ собствената си кожа при всеки необходим момент.



„Животът е изпит. Много хора се провалят, защото се опитват да преписват от другите, но те не осъзнават, че всички ние имаме различни задачи в листите.“

(Фейсбук група: Мисли и Цитати)


Често чуваме репликата: „С тези действия мислиш, че заблуждаваш другите, но всъщност лъжеш себе си“, но не разбираме смисъла ѝ веднага, а продължаваме сами да се заблуждаваме. Може би, когато завинаги напуснем училище и се впуснем в приключението на живота, ще осъзнаем, че преписването не ни е превърнало в по-умни хора, които могат да разсъждават над въпроси, с които досега не са се сблъсквали. Как ще разчитаме на себе си в утрешния ден, след като до този момент сме се държали за „пищовите“ и подсказките като „удавници за сламка“? Веднъж попаднали в стихията на ежедневието, трудно ще намерим времето да подготвим „пищовите“ си и да ги използваме при необходимост, защото заобикалящата ни среда ще иска от нас да взимаме решенията си бързо, без да очаква да погледнем в листчетата с подсказки.



Когато прибегнем до хитрините, ние убиваме правото на мисълта си да потърси отговора, който се крие някъде в главата ни. Първата ни реакция, по време на изпит в живота, е да намерим правилната подсказка от „пищова“ или от съседа по чин. Защо не достигнем до крайния резултат чрез разсъждаване, чрез изводи, които вече сме направили при познати ситуации? Когато дадем всичко от себе си, за да достигнем до отговора, ще бъдем много по-удовлетворени от финалния развой на събитията и горди от себе си, защото така трудната задача ще се превърне в ценен урок, който ще запомним завинаги.

 

Цитатите:

1. Николай Русев: Много е трудно човек да остане творец | Вестник "ДУМА" (duma.bg)

2. Група „Мисли и Цитати“, Фейсбук: Мисли и цитати - публикации | Facebook






0 коментара

Последни публикации

Виж всички