За балета като призвание и радост с Лили Крумова

Интервю: Петя Допчева


Тя е една талантлива млада дама, която избира да следва магията на балетното изкуство. На 26 години е и е от град Перник. Завършва педагогика в Софийски университет „Климент Охридски“, а в момента следва магистратура с профил „Танцово изкуство“ в Нов Български университет. Танците и изкуството винаги са били част от живота ѝ. Занимавала се е с класически балет, народно пеене и актьорско майсторство. Работила е и като аниматор. Вече повече от 5 години преподава класически балет в София и Перник на деца. Вярва, че има на какво да ги научи и обожава да работи с тях, а те, от своя страна, я зареждат всекидневно с положителни емоции. Тя е Лили Крумова.




Как започна всичко, Лили? Това ли бе детската ти мечта или вдъхновението дойде на по-късен етап?


Всичко започна преди години – била съм на 4-5 годишна възраст, когато моята майка е решила да ме запише на уроци по балет. С времето балетното изкуство, от забавление и хоби се превърна в моя професия и призвание, вдъхновявайки ме и до днес.


Какво поддържаше искрата в теб през всичките тези години?


Моята преподавателка по балет и желанието, с което тя предаваше знанията и таланта си на нас, нейните ученици. Също така, когато бях малка, се възхищавах на „каките“, (така наричахме по-големите от нас балерини), които танцувайки на сцената, ме караха да мечтая да бъда като тях един ден.


Както споменахме по-рано, от 5 години преподаваш балет в София и Перник. Как се стигна до този момент?


Винаги съм мечтала един ден и аз да преподавам балет, но това ми се струваше мечта, която трудно би се осъществила. Когато учех в Пловдив, балетът ми липсваше изключително много. Не се чувствах добре и осъзнавах, че нещо трябва да се промени. Така се върнах в София. Кандидатствах за работа в една от софийските школи за класически балет и съвсем на шега получих работата и започнах да преподавам.


Каква е възрастовата група, на която преподаваш в момента?


Най-малката възрастова група са 4-5 годишни дечица, а в най-голямата са деца от 4-5 клас. Така да се каже, точно преди тийнейджърска възраст.


Защо избра точно тези възрастови групи?


Постъпвайки на работа в софийската школа по балет, започнах да работя с най-малките деца. Харесва ми и до днес, защото те са много чисти и истински. Не минава ден без някоя от малките балеринки да ми каже „Госпожо, обичам Ви!“ и когато знаеш, че идва едно искрено детенце, чувството е прекрасно. С годините, тези малки балеринки просто пораснаха и станаха част от групи с по-големи участници. И с тази възрастова група също ми харесва много. Различна е, но е също толкова прекрасна.



Какво би определила ти като различно при преподаването на по-големите и на по-малките деца?


Определям се като много търпелив човек, което ми помага при работата с малките, където всичко се случва под формата на игра. Трябва да им даваш по малко информация, с много повторения всеки път – една нова стъпка и едно ново умение на ден и постоянно повторение. При по-големите деца нещата се случват с по-бързо темпо, например вече използваме балетни термини.


Според теб, какви са стъпките, които всеки, насочил се към сферата на балетното изкуство трябва да направи? Има ли нещо, което се определя като задължително?


На първо място е желанието. Каквото и да прави човек, трябва да го прави с голямо желание. След това идват определените качества и талант, но те не са задължителни. Например, често талантът на едно дете се вижда още на първото му идване в залата. Забелязваш, че то е родено за балет, това е неговото призвание. Понякога обаче усилената работа прави не толкова талантливи балерини – успяващи, а балерини, които сме смятали за много талантливи, остават на заден план. Заради това определям и постоянството, и желанието като ключови.


Откриването на подходящи школа и преподавател също е много важно за успешното реализиране. Когато аз бях в 4-ти клас, мечтаех да отида в балетното училище в София, но поради крехката ми възраст, това не се случи. В наши дни, обаче, децата са много оправни и тяхното постъпване в школа не би било проблем. Там те биха получили най-доброто образование в тази сфера. От друга страна, вече има балетни школи, в които дори без балетът да бъде твое образование, се предоставя добра подготовка.


Имала ли си моменти, в които си била на крачка да се откажеш от балетното изкуство?


Със сигурност съм имала моменти на трудност, но честно казано, те са били за кратко. Например, когато пробваш една трудна техника отново и отново и не се получава, ти се идва да се откажеш, но не съм имала моменти, в които съм искала да се откажа истински.



След завършването на педагогика, коя би била следващата стъпка? Къде желаещите могат да потърсят информация за възможности?


Това, което съм завършила аз е училищна педагогика. Тя ми дава възможност да преподавам в образователни заведения и не е конкретно свързана с балетното изкуство. Мога да потвърдя обаче, че едно такова образование допринася до голяма степен да си добър преподавател и на балет. Има места, на които се учи балетна педагогика. Магистратурата ми в момента е „Танцово изкуство“ в Нов Български университет, като уча съвременна хореография. Местата за разгръщане на тази професия са много. Самата аз бих могла да дам информация и насоки при интерес от страна на желаещите тук.


Всички ние свързваме балета с красиви тела, облечени в прекрасни тоалети, танцуващи феерично на сцената. Какво стои зад всичко това? Каква е цената, която един артист плаща, за да могат зрителите да се насладят на тази красота?



Зад всичко това със сигурност стоят много репетиции, отговорност и постоянство. Малко хора, честно казано, си дават сметка през какво преминаваме за тези няколко минутки на сцената. Връщайки лентата назад, в ученическите ми години всички мои връстници след училище се забавляваха, а аз отивах в балетната зала. Често хората са ме питали дали всичко това не ми омръзва и защо си го причинявам. Никога не съм съжалявала за всичко, което съм правила, защото за мен то е било удоволствие и трепет.


В такъв случай, предполагам с пълно съгласие, би потвърдила това, че когато правим нещо със сърце и силно желание, то за нас не е работа, а наслада, нали?


Абсолютно! Не бих могла и да си представя да съм затворена в някой офис пред компютър. За мен подобна работа би била изключително трудна и неприятна. Обичам контакта с децата в балетната зала; да танцуваме – това е нещото, което ме поддържа жива.



Как би определила балета в България? Да си балетист или балерина, това достойна, бляскава професия ли е? Чувстваш ли се достатъчно подкрепена от държавата?


Това е много интересен въпрос. Аз не срещнах подкрепа дори от моето семейство, когато реших да се занимавам професионално с балет, ако трябва да съм искрена. Когато имаш желание, винаги има начин. Да, в момента не съм изпълнител, а хореограф и преподавател, но това също много ми харесва. За себе си, аз съм открила нещото, което ми носи радост. Правя това, което обичам. За най-изявените и най-талантливите държавата предлага стипендии, пътуване в чужбина с цел практика и обмен на опит, безплатно обучение. Познавам такива артисти, възползвали се от тези възможности назад във времето.


Коя е любимата ти балетна постановка?


Наистина са много. Ако трябва да назова една, то това би била „Дон Кихот“, защото е много пъстра и цветна. Испанските танци са нещо, което винаги съм харесвала много.



Какви са бъдещите ти цели? За какво мечтаеш ти?


Целите ми са свързани с това да продължавам да се занимавам с преподаване на балет. Мечтите ми, може би, са свързани с това да имаме много по-хубава зала от тази, в която в момента преподавам (говоря за Перник). В София вече има прекрасни зали. Имам много бъдещи идеи, но ще оставя на времето да разгърне всяка една от тях. В момента преподавам само класически балет, но се надявам след като завърша магистърската си степен, да мога да преподавам и модерни танци.


Как успяваш да балансираш между работата и личния живот?


Трудно е наистина. Когато преподаваш, имаш по-нестандартно работно време. Преподавам през седмицата предимно вечер, когато децата са приключили с училищните си занятия. През почивните дни пък съм ангажирана от сутрин до вечер.

Графиците ни с партньора ми често се разминават, но тук идва неговото разбиране, че аз правя това, което обичам. Подкрепата му е безусловна.


Ако не бе балета, с какво друго би избрала да се занимаваш?


Не съм мислила за това, ако трябва да съм искрена. Винаги тайничко съм се надявала бъдещето ми да бъде свързано с балета. Ако не бе балетното изкуство, то със сигурност би било друго танцово изкуство. Също така, както споменахме по-рано, аз съм се занимавала и с народно пеене в един фолклорен ансамбъл. Актьорското майсторство също ме е привличало в един момент и ме е карало да си мисля, че бих могла да се занимавам с това. С течение на времето всичко, за моя радост, бе изместено от балета. Ако трябва да назова резервен вариант, за който съм си мислела, и който да не е свързан с него, това ще е да преподавам пак на деца в училищни заведения. Човек никога не знае какво му предстои, може би и това би могло да се случи на някакъв етап.



За финал, какво би казала на нашата аудитория, която мечтае да бъде като теб и да се занимава с балетно изкуство. Какво е твоето послание?


Бих искала да споделя нещо, което ще даде известна яснота на бъдещите балерини и балетисти. Твърдейки, че целият процес е свързан с много труд, постоянство и желание, някои ваши читатели или слушатели на подкаста биха си казали, че всичко това е скучно и трудно. Не е така, наистина. Имала съм прекрасни моменти в балетната зала, когато танцувах. Също така, приятелствата, които създаваш през всичките тези години на репетиции, са приятелства за цял живот. До ден днешен поддържам връзка с момичетата, с които танцувахме балет преди много години.


Като за финал, бих искала да ви напомня да следвате сърцето си и да правите това, което обичате, защото то ще ви липсва и рано или късно ще се върнете към своето призвание.

0 коментара

Последни публикации

Виж всички