Важни ли са оценките и изпитите?

Актуализирано: 14.02

Текст: Десислава Петрова


Като ученик, който е свикнал да е сред най-добрите и да се старае да не получава по-малко от 6 на всеки изпит, винаги съм приемала оценките като най-важния показател за успех. С времето обаче се сблъсках с доста преживявания, които напълно промениха начина ми на мислене.


Най-отличителна промяна оказа преместването ми в Германия. Когато попаднах в клас от 28 души с немски като майчин език, а аз го бях учила само от две години, ми беше много трудно да приема, че вече не бях сред най-добрите. Следователно, по-ниските ми оценки означаваха неуспех за мен. Впоследствие започнах да се подобрявам и да се чувствам удовлетворена.


Наскоро обаче, когато изкарах слаба оценка по английски, сякаш отново се върнах в началото – това ме накара да се съмнявам в знанията и възможностите си. Тъй като английският е любимият ми предмет, не можех да си представя, че е възможно да се представя зле по него. Веднага се свързах с учителя ми, за да му обясня колко съм разочарована. Попитах го защо резултатът ми е толкова нисък и как бих могла да се подобря. Това, което той ми каза, наистина промени начина, по който гледам на оценките и тестовете.


В съобщението, което получих като отговор, беше написано, че английският ми е на много добро ниво и това, че съм се провалила на един тест, не означава обратното. Всъщност, подобен вид тестове оценяват повече бързината, с която можем да се справим с определени задачи, а не истинските ни знания. Също така ми сподели, че самият той се е провалял на доста изпити по английски, което не му е попречило да се превърне в един от най-добрите преподаватели, които някога съм имала.



"Училището трябва да е място,

където не трябва да ни е страх

да грешим и да се проваляме."



Разбира се, няма как да пренебрегнем факта, че оценките могат да бъдат доста определящи в някои ситуации. Те са много важни за кандидатстване в университети, особено при по-елитните като Оксфорд, Кеймбридж и тези от Бръшляновата лига. Също така, добрите оценки могат да ни помогнат да получим стипендия и най-вече повишават самочувствието на учениците.


Но те далеч не са най-важното. Ето 3 причини, поради които това е така:


1. Училището трябва да е безопасно място, където се учим от провалите си.


Поощряването само на отличните ученици създава чувство в другите, че те са неспособни да се справят. Училището трябва да е място, където не трябва да ни е страх да грешим и да се проваляме. Човек се учи най-добре от грешките си и ако фокусът е насочен повече към това как да подобрим способностите си и да се справим с трудностите, тогава то би било много по-приятно за всеки.


2. Вниманието е насочено към оценките вместо към знанията.



„Това ще го има ли на теста?“ е типичен въпрос, който става все по-популярен с наближаването на датата на въпросното изпитване. На пръв поглед изглежда като незначително запитване, но ако вникнем по-надълбоко, ще забележим доста тревожна тенденция. Оценките са се превърнали в цел и учениците се стараят да запомнят дадена информация само ако им е необходима за преминаването на определен тест. Качественото разбиране на предмета липсва и истинските знания по него се пренебрегват и остават на заден план. По този начин личностното развитие на ученика също изостава.


3. Връзката между ученика и учителя се прекъсва.


Когато ученикът е слаб в даден предмет, често се появява напрежение между него и преподавателя. Тяхната връзка се базира до голяма степен на оценките, а те не са ефективен начин за получаване на обратна връзка. Когато ученикът вижда слабия резултат по някой предмет, той си казва, че предметът не е за него и се демотивира да полага, каквито и да е усилия.


Както Айнщайн казва: „Всеки е гений. Но ако съдите за рибата по способността ѝ да се катери по дърво, тя ще живее целия си живот, вярвайки, че е глупава.“ В съответствие с това, ако ученикът получава лична обратна връзка вместо просто една оценка в бележника, това може да промени начина, по който той гледа на предмета и възможностите си по него, както и да подобри отношенията му с учителя. Ако учещият чуе „Настоящият ти подход не е най-правилният…Защо не опиташ така?” вместо „Не си добър в това, не се занимавай повече“, той би бил много по-мотивиран да се подобрява.


Следващият път, когато изкарате лоша оценка, не се демотивирайте, а си спомнете, че има много други фактори, свързани с успеха на човек. Всеки от нас може да се подобри, стига да го поиска.

 

Текстът на Десислава можете да откриете в брой 7 на списанието ни, с тема Изпити. Цялото списание можете да изтеглите тук.

0 коментара

Последни публикации

Виж всички