Танц с порода любов!

Един месец в мечтаната ми работа


Текст: Мария Сомлева

*Порода любов – куче без порода, наричано също “улична превъзходна”, (закачливо наименование) “помияр” (обидно наименование), “микс” (формално наименование).


Снимка: Мария Сомлева


Едно огромно вълнение напира в мен, когато за пръв път отварям портата към приюта и влизам вътре. Кучешкият лай ме посреща, сто и двадесет муцуни, които търпеливо чакат… Чакат дом, обич, надежда.Чакат… А аз ще дам всичко от себе си да направя това очакване малко по-търпимо.


Мечтите се сбъдват! Te наистина, наистина се сбъдват, ако сме готови да работим усилено за постигането им.


Мечтах за тази работа, откакто взехме кученцето си – Роня – от същия този приют преди вече десет години (всъщност, като се замисля, на 5 юли станаха точно десет години!). Като всяко дете-кучелюб, исках да взема всички животни. Уви, нямаше начин. Този ден обаче (5 юли, 2012 година) отбеляза раждането на една мечта за мен – да работя в приют за животни!


И ето, че я изпълних! Прекрачвайки портите на приюта, нямаше как да не се усмихвам!


Макар това да не е единствената ми мечта, със сигурност е една от големите! Затова и смятам да споделя уроците, които научих по време на приключението си там, наречено „Един месец в мечтаната ми работа“!

Снимка: Мария Сомлева


1. За някои хора, мечтите ти може да са…тъпи.

Когато започнах работа, макар повечето хора напълно да ме подкрепяха, срещнах и немалко критика от роднини. Бях “обвинявана”, че “по осем часа на ден чистя кучешко ***”’, че приютът не е място за млади хора (наистина доста странно обвинение), а един особено религиозен роднина ми каза, че според християнството животните нямали души…Един познат пък ме пита за заплатата ми и щом му казах, започна да си търси работа в приют. Когато го попитах обича ли животните, той отговори, че “за тия пари ще ги заобича”...


При мен обаче парите не са от значение. Мечтата ми да работя в приют не дойде заради заплатата, въобще не! Роди се заради любовта ми към животните и желанието поне мъничко да променя действителността им. За огромно съжаление, у нас животът на тези същества е наистина брутален – убиването и нараняването на животни на теория е нелегално, но на практика съвсем възможно и прекалено често явление.


Знайте, че ще срещнете критика по пътя си от хора, които не само, че не разбират мечтите ви, но и самите те навярно са забравили да мечтаят, изгубили са се някъде по пътя. И всичко, което правят, не породено от любов, ами по навик – заради заплата, престиж и прочие.



Снимка: Мария Сомлева


2. Стените са тук не за да ни пречат, ами за да докажем пред себе си, че наистина искаме дадено нещо.

Още първата седмица, шефката ми ме предупреди, че може да ме уволни от работа – не за друго, ами защото съм била “прекалено бавна”. Това предупреждение ми дойде, честно казано, като гръм от ясно небе. Мислех и премислях отново и отново, плаках, укорявах се колко бързо дойде краят на тази моя мечта!


Но тогава си спомних една моя любима книга, според чийто автор трудностите, пред които сме изправени, така наречените от него “тухлени стени”, не са тук, за да ни спрат, а за да докажем пред себе си и пред света колко силно искаме дадено нещо. Дали те ще са болест, бедност, липса на образование или, както в моя случай, заплаха с уволнение от мечтана работа, ние сме тези, които трябва да направим всичко възможно, за да преминем през тях и да ги победим. По този начин доказваме на самите себе си силата, която притежаваме!


Снимка: Мария Сомлева


Впрочем, да – дадох всичко от себе си и запазих мечтаната си работа! Юхуууу!


3. Красотата е в малките неща.

Когато по-рано споменах, че роднина ми се е присмяла, че по осем часа на ден чистя кучешки ***, не бе напълно в грешка. Макар да не са осем часа, със сигурност отделям много време в чистенето на изпражнения… но ми харесва! Не самото чистене, разбира се (не съм садист), ами емоцията на кучетата, радостта, любовта, с която ме посрещат, след като цяла вечер са били напълно сами в приюта.


Снимка: Мария Сомлева


4. Нека добротата да ни окрилява, а критиката – да не ни спира.

Най-добрата част от работата ми? Със сигурност – кучетата!


Снимка: Мария Сомлева


***

Мечтите ни може да са един мост към нови, прекрасни светове! Затова не се отказвайте от тях. Помнете, че по пътя ви ще има МНОГО тухлени стени, но никога, в никакъв случай не им позволявайте да ви спрат!



Ако искате да научите още за Мария и нейните възгледи, можете да изслушвате подкаст епизода ни с нея в рубриката „Младежите говорят“, където говорим за любовта ѝ към писането, животните и доброволчеството - тук.

0 коментара

Последни публикации

Виж всички