Пътят към мечтите: Интервю с Моника Генкова

Интервю: Деляна Янкова и Нина Владимирова


В днешното интервю ще ви запознаем с едно прекрасно и вдъхновяващо момиче – Моника Генкова, което се съгласи на драго сърце да се срещне с нас. Тя е на 17 години, от град Севлиево. Сред хората, които я познават, е известна с амбициите ѝ в сферата на спорта – посветила е близо осем години от живота си на бойните изкуства, като повече от пет от тях е отдала на карате киокушин, където е била национален състезател през 2019 година. От три години насам се състезава за Българската федерация по таекуондо. От също толкова време се занимава сериозно с фитнес. Миналата година е завършила във фитнес академия „България“ като фитнес инструктор. Моника казва, че именно това е нещото, с което би искала да се занимава. Освен спортно ориентирана, тя е и много академично амбициозна.


Вярваме, че Моника е прекрасен пример за това, че когато човек истински вярва в себе си и се труди неуморно, късметът е на негова страна. Пътят към върха е осеян с много препятствия, но волята и вярата са двигателният апарат към него. Пожелаваме ви приятно четене!


Н: Как започна да се занимаваш със спорт?


М: Когато бях малка, исках да пробвам нещо различно, което повечето момичета не биха тренирали. Затова се записах на карате. Треньорът ми тогава казваше, че това ще ме научи на дисциплина и ще ме постави пред много предизвикателства. Оказа се прав. Така у мен се възпита чувството да не се отказвам, което със сигурност ми е дало много и ме е изваяло в човека, който съм в момента.

Д: Как влияе физическата ти активност на менталното ти здраве?


М: Аз съм социална личност. Затова и онлайн обучението ме караше да се чувствам потисната. Липсваше ми истинският контакт с хора. Нещото, което винаги повдига тонуса ми са именно тренировките.

Н: Ти си активен човек. А привърженик ли си на здравословното хранене, на хранителния режим? Ти самата спазваш ли някакъв тип диета?


М: Темата представлява интерес за мен. Диетологията ме влече и обмислям дали да не уча нещо, свързано с нея след време. Смятам, че е важно да знаеш какви храни да приемаш и на какви калории се равняват. Храненията трябва да са балансирани, да не се лишаваме твърде дълго време от нещо, което ни се хапва.

Д: Какъв съвет би дала на хората, чиито живот е в застой – такива, които не се чувстват добре на мястото си; които искат да се променят?


М: Когато се чувствам изгубена, сядам и мисля за това какво ме прави щастлива. Започнах да прекарвам повече време с хора, които искат да ме изслушат, за да разберат как се чувствам. Важно е да откриеш кое е твоето нещо, да не спираш да опитваш, когато нещата не се получават от първия път.

Н: Кое нещото, което те кара да не се отказваш и да продължаваш напред?


М: Аз самата често си задавам този въпрос. Не искам един ден да съм просто част от статистиката и от пълнежа, а да съм светлинка, която да се откроява сред другите хора.

Д: Сблъсквала ли си се със ситуации, в които ти завиждат заради постиженията ти?


М: Случвало ми се е често – за жалост и от хора, които съм имала за приятели. В такива моменти говоря с родителите си, които ме успокояват и ми дават съвети. Старая се да не им обръщам внимание, защото аз знам коя съм и какво съм постигнала.

Д: Кое твое качество мислиш, че ще ти бъде най-полезно, за да извървиш своя път?


М: Мотивацията и дисциплината ми. Когато правя нещата, винаги ги върша с цялото си сърце – никога половинчато. Друго мое качество е това, че съм много обичлив човек. Лесно забравям лошото и не го тая в себе си.

Д: Каква промяна наблюдаваш у себе си след пандемията?


М: Именно през този период видях кой наистина е до мен. Пандемията ми се отрази тежко, тъй като, както вече споменах, съм много социален човек. Осъзнах, че семейството ми ще остане до мен до край и за мен е наистина важно да прекарвам повече време с тях – да си говорим, да се изслушваме един друг. Благодарна съм за това, че съм здрава, за всичко, което имам и което умея.



Н: Къде се виждаш да живееш и да се развиваш след 10 години – в България или в чужбина?


М: Бих учила в чужбина, но не знам дали бих живяла там. В България имам много стабилна основа, семейството ми е тук, искам с амбициите си да допринеса на страната ни, а не да бягам в чужбина.


В България има много потенциал и искам аз да бъда част от промяната.

Н: Тъй като си много зает човек, обичаш ли да планираш ежедневието си с планер?


М: Аз правя плановете си за деня от предната вечер. Според мен, за да имам един продуктивен ден, това е важно. Имам два планера – в единия си записвам какво имам да правя за деня и за какво съм благодарна, а в другия си поставям предизвикателства за идната седмица в малък мащаб, както и какво бих искала да ми се случи през конкретния месец. Имам и трето тефтерче, в което записвам какво ме вълнува и как се чувствам в момента.


Д: Определяш ли се като перфекционист?


М: В много случаи, да, и това често ме кара да се разочаровам от човек или ситуация. 2022 ще бъде последната ми състезателна година в таекуондото, защото искам да се отдам на ученето и на личностното ми развитие. Веднъж получих спортна травма именно заради перфекционизма си. Пренатоварих се и не успях да участвам в подбора за националния отбор. Поради тази причина в момента търся баланса, защото свръх амбициозността ми на моменти ме изморява. Един ден, когато се обърна назад, искам да знам, че всичко е имало смисъл.

Един ден, когато се обърна назад,

искам да знам, че всичко е имало смисъл.

Д: Животът ти е сякаш една въртележка. Звучиш като човек, който понякога няма време да си поеме въздух. Какво ти дава опора в тези ситуации?


М: Много пъти съм се сблъсквала с такива ситуации, защото съм човек, който дава всичко от себе си. Когато започна да се съмнявам, че мога, си припомням откъде съм тръгнала и през какво съм преминала. Родителите ми са моя голяма опора в трудностите.


Н: Кое е мястото, където отиваш, когато искаш да избягаш от реалността?


М: На село. Някъде на около километър от къщата ни има хълм със суха трева, където много обичам да ходя и да седя. Гледам залеза и нося книга със себе си. Това е моето място за релакс.

Д: Целта на нашето списание е именно да помогнем на младите хора. Какво качество търсиш ти в твоите връстници? С какви хора ти е приятно да общуваш?


М: Хората, с които обичам да разговарям са такива, които имат цели, които са спокойни и здраво стъпили на земята, а не са високомерни. За мен е важно да са добри и да имат различни интереси, за да има какво ново да науча от разговорите си с тях.

Н: Изглеждаш ми като много позитивен и слънчев човек. Успяваш ли да пренесеш тази енергия върху околните?


М: Много от моите приятели знаят, че когато им е трудно, могат винаги да се обърнат към мен за съвет. По същия начин е и със семейството ми. Обичам да се раздавам за хората, да им помагам и да ги зареждам с позитивизъм и мотивация.

Н: Какво е щастието за теб?


М: Аз не асоциирам щастието с определени успехи, по-скоро под щастие си представям любимите ми хора, топлината на дома, разходките, залезите. Щастието за мен е успех.

0 коментара

Последни публикации

Виж всички