Психология в изкуството

Текст: Емили Митева


Какво свързва психологията и изкуството?


Представяли ли сте си, че цветовете на една рисунка всъщност могат да изразяват вътрешното състояние на художника? Че думите на писателя, погледнати през неговата призма, имат напълно различно значение? Или пък че зад мелодията на дадена песен не се крият просто ноти, а една изстрадала душа, споделила с многобройната публика, своите чувства?



Истината е, че изкуството и психологията са свързани посредством човека или по-скоро, неговия вътрешен свят – душата. Зигмунд Фройд е въвел специален термин за това действие на изразяване на мисли и чувства в определени сфери на изкуството, който се нарича – „сублимация”. Всъщност се оказва, че този начин за справяне със силни емоции е един от най-ефективните, защото най-лесно и по естествен път освобождава натрупаната енергия у човека. Също така, както много добре знаем, изкуството ни дава предимството да се себеизразяваме и разкриваме пред останалите.


А какво точно представлява сублимацията?


Това е процес на усвояване на чувствата или по-силни емоции в нещо полезно и продуктивно за нас самите, което често пъти се явява под формата на изкуството. Благодарение на това действие можем да кажем, че са създадени едни от най-добрите произведения, които познаваме и учим днес. Спомнете си за последното произведение, което сте прочели или пък за последната картина, която сте видели. Сега, след като знаете как емоциите предизвикват човека да създава изкуство, се опитайте да си представите твореца по време на създаването на своето произведение. Така всяка творба добива дълбочина и история, въздействащи силно върху нас, макар и да не знаем напълно колко е страшна историята зад тази красива обвивка от думи, цветове и ноти.



А какви са причините за нашата постоянна нужда от изкуството?


Как си представяте живота без музика – пространство, изпълнено с тиха радост и тиха тъга? Как си представяте живота без поетите – затвор за мечти и несбъднати любови? Как си представяте живота без картини – безкрайна сивота, в която само залезът и изгревът се открояват?


И всичко това звучи някак мрачно и потискащо за нашите души.



Изкуството е неотлъчна част от живота ни, защото човекът има нужда да споделя своите чувства, мисли и опит с някого, защото иска да бъде чут, разбран…обичан. То е висша форма на общуване между двама непознати – художник и наблюдател. Единият говори, другият слуша; единият излива душата си на платното, пълно с цветове, а другия кима, мислейки си “Виждам какво имаш предвид и аз чувствам същото”. Създава се една невидима връзка, помагаща и на двете страни да разберат нещо един за друг, пък и за самите себе си.


“Изкуството, ако не е хлябът, то е виното в живота.”

Ж. П. Рихтер


Необходимостта ни от него в последните години ни накара и да го ценим повече. Все още душите са отворени за топли и студени емоции, пренесени чрез изкуството. То ни учи, лекува, помага и вдъхновява. То е свободата, която сами си даваме. То е крилете, на които летим. То е всичко, което сме, и всичко, което ни липсва.


 

Източници:



0 коментара

Последни публикации

Виж всички