По пътеката на щастието: за любовта и грижата към природата и цветята

Текст и оформление: Вероника Кирилова


Днес в блога ни ще ви запознаем с едно цветно и слънчево момиче. Нейната страст са цветята. Тя обожава природата и е привърженик на идеята за зелен свят без отпадъци. Дори използва собствени чаши и торбички за многократна употреба, за да допринесе за една по-чиста планета. Тя е мечтател, копнеещ за мириса на топъл дъжд през лятото, чакаща с нетърпение поредното хартиено писъмце в пощата. Успява да открие щастието в малките и прости неща. Тя е свежа и естествена - тя е Цвети! Можете да я откриете в Инстаграм като @tsvetinthegarden.


Представи се с няколко изречения.

Здравейте на вас и на вашите читатели! Казвам се Цветелина, но приятелите ме наричат Цвети. Занимавам се с градинарство, а и не само. По стечение на обстоятелствата в момента съм безработна, но това не ми пречи да се развивам в сферата, която ме интересува, а именно цветарството и градинарството. Също така съм голям любител на четенето на книги и импровизираните пътешествия. Изключителен привърженик съм на живота в провинцията, както и на живота с нулеви отпадъци. Или както напоследък е модерно да се казва - zero waste living. Също така съм противник на консуматорството. Дори тази година съм си наложила No Buy Challenge, който според мен ще бъде супер успешен поради наложилите се затегнати мерки покрай Корона вируса. Интересите ми са всеобхватни и не знам доколко бих могла да ги сложа в рамка, но да речем, че това е малка част от моя светоглед.


"Kогато човек силно иска и се бори

за мечтите си, те нямат друг избор освен да

се сбъднат. Мечтите са хубаво нещо.

Те са като двигател."


Как се роди страстта ти към цветята (растенията)?

Колкото и банално да звучи, аз съм любител на растенията още от най-ранна детска възраст. Да не говорим и че съм родена през месец май, когато всички цветя се борят за превъзходство в градината. От дете съм закърмена с любов към природата. Спомням си как всяка събота и неделя ходехме на полето да се грижим за продукцията, която произвеждахме и благодарение на която се прехранвахме. Към днешна дата това ми изглежда като най-доброто решение, което човек може да вземе за себе си, а именно да отглежда собствената си храна. Всички знаем колко много сме заобиколени от ГМО и некачествена храна и това да имаш собствена градина е повече от превъзходно. А цветята са най-голямата ми любов. Преди време мечтаех да имам собствена ботаническа градина и сега смея да твърдя, че мечтата ми до голяма степен се е реализирала.





Как се чувстваш, когато си заобиколена от цветя и природа?

Чувствам, че съм на правилното място. Обичам спокойствието, което цари в природата. Как всичко е в единство и животът си тече. Жуженето на пчелите, игрите на пеперудите, песента на птиците, ромоленето на близката река, кучето, което лае в далечината. Когато спреш за момент и се огледаш, разбираш колко незначителен си всъщност. И тогава осъзнаваш, че Природата може и без теб, но ти без нея - едва ли. Затова реших да живея живот с нулеви отпадъци, тъй като смятам, че е важно да се отнасяме към Нея с уважение, защото Тя ни е дала живот. Ако ние не се грижим за нашия дом, никой друг не може да го направи вместо нас. За никого не би представлявало трудност да си носи собствена бутилка с вода или собствена чаша за кафе, когато реши да му се наслади навън. Всички сме виждали грозната гледка от нахвърляни чашки за еднократна употреба и смачкани бутилки на места, на които по принцип трябва да има само зеленина.

Какво е нужно, за да създадеш огромна и красива градина?

Ох, няма да крия. Изисква се упоритост, постоянство и много, много търпение. Но най-вече да не забравяме - желание. В началото на самото изграждане на градината (къде ще бъдат пътеките, по които ще се минава, къде ще са високите растения, къде ще са ниските) е най-трудоемката част. Тогава си е истинска борба. Бориш се със себе си между това да направиш нещата, както трябва или просто да се откажеш, виждайки всъщност колко много работа те чака.


След това идва полагането на растенията. Също тежка задача - клечиш, копаеш дупки, оформяш редове, чудиш се правилно ли е това, което всъщност правиш. Но продължаваш - не можеш да си позволиш да зарежеш всичко, когато работиш за нещо, което винаги си искал.



После идва ред на търпението и голямото чудене дали въобще ще излезе нещо от цялата тази работа. Докато не видиш резултата от положените усилия и не разбереш, че си е струвала всяка една капка труд и пот, които си вложил в изграждането на мечтаната градинка. Това е твоята награда. Дори можеш да вкусиш плодовете на собствения си труд. А повярвайте ми, няма по-сладки плодове (или зеленчуци) от тези, които си отгледал сам. И няма по-красив букет от този, за който ти лично си полагал грижи.




Какви са другите ти хобита и как намираш време за тях?

Обичам да чета книги. Имам собствена библиотека, която постоянно обогатявам. Дори преди време имах желание да напиша собствена книга, но да речем, че съм го оставила на заден план. Обичам да пътувам също така. Ако е възможно, на по-затънтени места - диви и красиви. Където тишината те поглъща и оставаш насаме с мислите и съществото си. Не съм от хората, които се притесняват да останат сами. Собствената ми компания ми е достатъчна в повечето случаи. Дори понякога ми се е случвало съвсем спонтанно да тръгна нанякъде и да се разхождам сама и просто да попивам обстановката наоколо.

Но преди някой да ме е помислил за луда, ще кажа, че обичам да контактувам с хора. Обичам задълбочените и смислени разговори, в които преоткриваш себе си, докато общуваш с останалите. Сега например имам ново (добре забравено старо) хоби, а именно писането на писма. Нали се сещате - от тези, които се пишат на хартия и се пращат по пощата. Запознаваш се със страшно много хора и е супер интересно. Развива креативното ти мислене и можеш да разгърнеш творческите си таланти до необятност. Спомням си, когато бях в пети клас, как си пишех с непознати другарчета. Тогава нямаше никакви социални мрежи и това беше единственото ни забавление. В днешно време са малко хората, които се впускат в това приключение, но пък почнат ли веднъж, няма спиране. Срещам доста подкани към възраждане на тази инициатива и това може само да ме радва. А и всичко ново е добре забравено старо, нали така? Все пак не съм открила топлата вода.



"Не можеш да си позволиш да зарежеш

всичко, когато работиш за нещо,

което винаги си искал."



За какво мечтаеш?

Мечтаех за ботаническа градина. Борих се за нея и я реализирах. Мечтаех за собствена къща. Работих за нея и я реализирах. Сега мечтая да работя от вкъщи и да работя за себе си. Както знаем, когато човек силно иска и се бори за мечтите си, те нямат друг избор освен да се сбъднат. Мечтите са хубаво нещо. Те са като двигател.


Един човек веднъж ми каза: “Нямаш ли мечти, все едно си мъртъв.” Мисля, че беше прав. Ако нямаш мечта, която да те води напред, животът сякаш спира. Всичко губи смисъл. Не е важно просто да имаме мечти. Трябва да ги визуализираме и да си поставим ясни цели, посредством които да ги реализираме. Едва ли има мечта, която да се е сбъднала просто докато си си стоял на дивана вкъщи, нали? Никой няма да сбъдне мечтите ни вместо нас.


Как определяш какво е щастие?

Според мен щастието е различно за различните хора. Каквито и рамки да му се слагат, те винаги са според светогледа и усещането на отделния човек. Всичко може да бъде щастие, стига да гледаш на него така. На всяко нещо, което ми се случва в живота гледам по следния начин: каквото и да става, то е, за да ме научи на нещо.


Обичам да уча уроците на живота. Те за мен са щастие.


И пак казвам, това е само моят личен поглед върху нещата. Щастие е изгревът/залезът, особено когато са споделени с някого. Щастие за мен е да гледам градината как разцъфтява, което при мен си е ежедневно. Щастие е, когато домашният ми любимец си играе с мен или пък тича необезпокояван. Постоянно виждам щастието около себе си. Дори и сега в карантинно време, аз виждам нещата от хубавата страна. Ще имам всичкото време на света, за да свърша активностите, за които все не ми оставаше такова. Ще мога да се отдам на градинарството, ще мога да подобря знанията си по някой език. Ще имам време да прочета отдавна отлаганите книги или да обърна достатъчно внимание на домашния ми любимец.


Човек винаги може да бъде щастлив, стига да избере да бъде щастлив. Ето, аз в момента съм безработна, но това въобще не ме плаши. Трябва да се научим да сме благодарни за всичко, което имаме и ни се дава в живота.


Има ли щастието цвят/мирис?

Щастието определено съществува като цвят и мирис. Всичко е химия. И физика. И математика. И каквото си искате. За мен в случая наистина щастието има тези две качества, тъй като отъждествявам личното си щастие с експлозията от цветове в градината. Още от най-ранна пролет до най-късна зима ежедневно получавам доза от него, виждайки резултата от моя упорит труд. Може би то е още по-голямо и по-пълноценно, когато лично си положил усилия за него.

Щастието е в грижите за цветята, това да бдиш над тях докато се развиват. То е в новия цвят, който виждаш. Щастието е в пеперудите, които се гонят. В първите слънчеви лъчи, които галят листенцата, в аромата на топлите капчици дъжд. Тази част с дъжда е най-осезаема лятото. Особено в сушата, когато поливането на градината ми коства 4 часа от деня. И когато в прогнозата за времето съобщят, че ще вали можете да ми повярвате, че няма по-щастлив човек от мен.


Какъв съвет би дала на хората, за да бъдат по-щастливи?

С риск да се повторя, отново ще кажа, че щастието е различно според различните хора. Бих ги посъветвала просто да се отдадат на живота и да попиват всичко, което им се случва. Знам, че това всеки ще го разтълкува според собствените си виждания. Просто приемайте всяко нещо, което ви се дава и всяка ситуация, в която попаднете. То е там, за да ви научи на нещо. Израствайте в собствения си живот. Надграждайте себе си и очакванията си. Научете се да приемате нещата такива, каквито са. Каквото трябва да се случи, ще се случи. От вас зависи как ще погледнете на него. Щастието ви зависи само и единствено от вас самите.



Аз съм Вероника Кирилова. Живея в град Перник. Завършила съм бакалавърска степен Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и в момента следвам магистратура Управление на човешките ресурси. Работя в администрацията на IT фирма на пълен работен ден, а свободното си време запълвам със спорт, книги и филми.


Интересът ми към литературата и писането ме подтикна да приема поканата да стана помощник–редактор на списанието “We Matter”. Харесах изключително много замисъла, който се крие зад този проект и се надявам заедно, с помощта на всички будни ученици и целия екип, да го развием във времето и да получи голям успех, защото гласът на децата заслужава да бъде чут.

174 views