Плагиатството – унищожителят на креативността

Текст: Вяра Цветкова


"Creativity is intelligence having fun."


Това е един от най-известните и актуални днес цитати на брилянтния физик Алберт Айнщайн. Знанията, ученето и интелигентността са важни, но без креативност, чрез която да осмисляме информацията и да намираме решения, те са безполезни. В днешно време, всеки има достъп до тонове информация. Прогресът обаче идва от начина, по който я използваме. Днес не е достатъчно да знаем много – трябва да приложим това знание, за да успеем. Точно това е осъзнал и Айнщайн – креативността е неизменна част от интелигентността.



Може би сега се чудите: Какво общо има плагиатството с това? – Всъщност, доста. Нека започнем с дефиницията на “плагиатство”. Според „Българския тълковен речник“, това е кражбата на чужд литературен или научен труд, мисли, идеи и представянето им като свои. Плагиатството само по себе си е лесно – отваряме нечий блог, сайт или книга, харесваме си идея от тях и готово. Това обаче не значи, че е правилно или приемливо. С други думи, някой преднамерено използва чужди идеи и си ги присвоява. Самото действие унищожава цялата концепция за креативност, която е свързана с уникалността на мисленето на отделния индивид.


"Прогресът винаги е възможен, защото

ние, хората, сме любопитни и

любознателни същества..."


Доста известен цитат, който хората използват, за да оправдаят плагиатството, е следният: “everything that can be invented has been invented”. Това са най-вероятно думи на американския съдия Дуел…от 1899 година! Този цитат е бил използван преди повече от 120 години, а много нови изобретения, идеи, творби и прочее са измислени и изобретени от тогава до сега. Самата история на XX и XXI век оборва този цитат. Прогресът винаги е възможен, защото ние, хората, сме любопитни и любознателни същества, които през последния век са открили тонове нова информация и са намерили начини да споделят идеите си. Креативността ни е в центъра на този напредък. Затова и е важно да не оставяме плагиатството да вземе връх – то е по-лесният път, но в името на прогреса и бъдещето, трябва сами да мислим и изобретяваме.


Едно от най-честите места, където наблюдаваме плагиатство, е литературата. Там е и най-трудно да се покаже, че е преднамерено поради няколко причини. Първата е, че много творби могат да имат подобни сюжети, базирани на класически текстове. Влиянието на този вид текстове върху литературата е огромно. Алюзиите към тези текстове са търсен ефект, защото добавят към творбата познати символи, сюжети или описания, които повечето хора автоматично свързват с нещо, с което авторът търси връзка. За това може да се получи така, че съвременни автори, взаимствали идеи от класическата литература, да имат подобни творби. Втората причина е, че специфичните жанрове имат свои изисквания и ‘формули’, които авторите използват. Творби като “Хари Потър”, “Властелинът на пръстените”, “Шерлок Холмс” и “Здрач” са такива, които много автори използват за основа на своите книги. В зависимост от степента на еднаквост и интерпретация на авторите, такива взаимствания могат да се считат за плагиатство.


"Изкуството разчита на креативността

и целта на всеки артист трябва да е

да изрази себе си чрез своето изкуство.

Плагиатството отнема тази възможност."


Въпреки това, оригиналността и креативността в литературата съществуват. Всеки човек вижда света по различен начин и има свои собствени преживявания. Поради тази причина е невъзможно идеите за нови творби да свършат. Изкуството разчита на креативността и целта на всеки артист трябва да е да изрази себе си чрез своето изкуство. Плагиатството отнема тази възможност.


Затова и плагиатството е унищожителят на креативността. Креативността е пътят към прогреса, бъдещето и себеизразяването; плагиатството е пътят към сливането с тълпата и краят на оригиналността.


Източници:

  1. "Речник на българския език", rechnik.chitanka.info

Текстът на Вяра е публикуван в брой 7 на списанието ни, с тема "Изпити". Можете да го изтеглите тук.

14 views0 comments