• sonyabatova

Обичаи и традиции на Великден

Текст: Соня Батова


Днешната статия е посветена на един дълбоко вкоренил се в съзнанието на всеки един от нас празник, а именно – Великден /Възкресение Христово/. Няма дете на света, което да не свързва този ден с безбройните шарени яйца, кифлички и козунаци, които донасят радостно настроение.

Нека се запознаем със същността на самия празник. Според вярванията Възкресение Христово е най-светлото събитие за християните, което чества завръщането на Иисус Христос към живота след неговото разпятие. Тук е важно да се спомене, че всяка година празникът се отбелязва на различна дата, но тя винаги се определя като „неделния ден от Страстната седмица“. В своята същност тази седмица представлява края на Великия пост, след което хората имат право отново да консумират всякакви продукти.

Известно е, че празникът се чества с много усмивки и веселие. Любима за децата е борбата с яйца, за която се вярва, че подлага на изпитание силата на човешкия дух и неговото здраве. Именно заради това се счита, че този, чието яйце остане здраво, ще бъде най-здрав през цялата година. Интересен факт за традицията с боядисването на яйцата е, че тя се заражда още в древността, когато Мария Магдалена отива в Рим при император Тиберий, като му поднася едно червено яйце – символизиращо кръвта на Иисус Христос и неговата безкрайна любов към хората. На нейните думи „Христос Воскресе“, той отговаря: „Воистина Воскресе“. От този ден нататък хората започват да боядисват яйцата си не само в червено, но и в други цветове. Например според баба ми жълтото символизира житния клас, зеленото –тревата, а синьото – небето и водата.

Както всеки друг празник и този не може да мине без традиционна храна, която в този случай се състои не само от яйца и зелена салата с репички, пресен лук и чесън, но и от козунаци и агнешко месо. Интересно тук е да се спомене, че първоначално празникът се е свързвал с месенето на обредни хлябове, в средата на които се поставяло едно червено яйце, а във всеки от четирите края още по едно. След това през 18 век се омесва първият козунак, който поставя началото на съвременната традиция в България. Днес за Великден се приготвят не само козунаци, но и други тестени изделия като кифлички и рула с шипков мармалад, като се следват дългогодишно пазени рецепти още „от времето на баба“.

Дойде ред да кажем няколко думи и за печенето на агнешко, което според традициите се приготвя на бавен огън и с много подправки. Всъщност то олицетворява смъртта на Иисус, тъй като е поднесено в жертва в деня на Възкресението. Днес съществуват най-разнообразни рецепти за неговото приготвяне, чрез които всяка домакиня се опитва да го сготви по най-съвършения начин за празника, с лапад, спанак или гарнитура пресни картофки.

Интересен факт е, че Католическият Великден се свързва с едни малки животинки, наречени зайци. Всеки е чувал за Великденския заек, който е символ на плодовитостта и изобилието. Според немските обичаи зайците, благодарение на своята бързина и подвижност, са разнасяли яйца от едно място до друго. Наскоро бях при едно немско семейство, което ми сподели, че тази традиция е една от най-обичаните в Германия. Сутрин рано родителите скриват яйцата на различни места в градината. Когато децата се събудят, започва великото „издирване“, което е съпроводено от голяма доза напрежение и разбира се, победоносна усмивка на лицето на детето след намирането на великденския символ. В днешно време заекът се е превърнал в събирателен символ за всички народи, като се произвеждат и купуват великденски шоколадови зайчета.

Освен подготвянето на трапезата, православните християни изпълняват и други обичаи свързани с духовната страна на празника. В четвъртък – Денят на тайната вечеря – се носи червено яйце в църквата преди вечерната служба. Петък е време за смирение и покаяние, като се спазва строг пост. На този ден се изнася плащеницата, символизираща гроба на Иисус. Вярващите се прекланят и минават под нея, като си взимат здравец. В съботната нощ всички се събират отново в църквата, за да посрещнат Възкресение Христово и да си вземат и занесат в домовете малка частица от благодатния огън.


В края на днешния пост нека се поздравим с думите „Воистина Воскресе“ и да се насладим на празника заедно с нашите роднини и приятели.



 

Източници:

1. ВЕЛИКДЕН – ТРАДИЦИИ, СИМВОЛИКА И ТРАПЕЗА - Община Девня (devnya.bg)

2. Снимки - екипа на We Matter

3. Видео - Изготвено с програмата YouCut


0 коментара

Последни публикации

Виж всички