• Селин Пандурова

Ние за нашето бъдеще


Автор: Селин Пандурова


От няколко десетилетия насам темата за опазването на околната среда се разисква по всяко време и навсякъде. Кои са замърсителите? Кои са начините да се намалят вредните емисии и използването на полиетиленови (пластмасови) изделия?


Всеки човек поне веднъж седмично вижда в социалните мрежи пост, свързан със замърсяването на световния океан, но малко са хората, които обръщат истинско внимание на текста и посланието му. Малко са и онези, които започват да се замислят реално за последствията от нашата глобална консумация.



Пластмасите и по-специално найлоновите опаковки и пликове за еднократна употреба, са определено най-разпространеният вид замърсители, срещани в морската околна среда. Списъкът продължава: разкъсани рибарски мрежи, въжета, дамски превръзки, тампони, клечки с памучни накрайници, угарки от цигари, запалки за еднократна употреба и др. И всичко това е по наша вина.



Преди няколко дни в училище ни посети представител на организацията „Булекопак”, която се занимава с рециклиране на отпадъци от бита. Човекът ни разказа на много достъпен език каква е дейността на неговото работно място и ни сподели много факти, които меко казано ме накараха да се шокирам. Като например:


„Човек изхвърля 500 кг боклук годишно.” - Представете си колко боклук изхвърля само един клас. Двадесет и пет деца по 500 кг боклук прави 12,5 тона отпадъци.


„Към 2020 г. Европа ще произвежда с 45% повече отпадъци, отколкото през 1995 година.” - В 21 век купуваме всичко, което е добре опаковано. Колкото повече пластове е опаковката толкова „по-добре”, нали?


„1 тон рециклирано стъкло спестява 315 кг. CO2.” - Използването на 1 тон стъклени отпадъци при производството на ново стъкло спестява 1.1 тона първични суровини. Днес производителите правят стъклените бутилки значително по-леки отколкото са били преди години. Този процес, наричан „олекотяване”, спестява значително количество енергия и природни суровини.





Преработката на 1 тон хартиени вторични суровини осигурява икономия на: 3.5 куб.м. дървесина; 810kW/h електроенергия; 0.8 тона целулоза; 200 куб. м. вода;







Според Wikipedia: „Човекът е единственият жив представител на триб Hominini. Той е социално същество, надарено с интелект и воля. Той има високо развити комуникационни, изразни и организационни способности.” Това е описание на всеки един от нас. Нека като общество да погледнем към бъдещето и условията за живот, които ще завещаем на бъдещите поколения.


Условията, в които ще живеем след 50 години, според мен, ще са коренно различни от тези, с които сме свикнали. Единственият начин да опазим планетата е да създадем навик за рециклиране. Всеки човек има право на избор. Следователно, всеки от нас има правото да избере дали да работи за общото бъдеще или да остане пасивен. Малките стъпки са най-важни.


Сутрешното кафе в чаша за многократна употреба, метални сламки, текстилни торби за пазар – все малки стъпки, към голямата цел. Създаването на тези навици ще отнеме време и навярно ще има моменти, в които ще се питате: Защо само аз го правя? - В този момент вероятно ще осъзнаете, че рециклирането и намаляването на общите количества отпадъци е наша обща отговорност.







„Как да компостираме?

Компостирането може да протече като направите компостна купчина (развалени плодове и зеленчуци, обелки от моркови, картофи, банани, динени кори, животински остатъци, стайни и градински цветя, прясно окосена трева, изсъхнали цветя, оборски тор, утайки от кафе, пакетчета от чай, свежо сено) или използвате съдове.









Купчината се приготвя лесно и не е необходимо специално оборудване. Може да изберете постоянно място в градината, където да я разположите. Мястото трябва да е сухо и равно. Купчината не бива да бъде изложена на пряка слънчева светлина и не трябва да е на ветровито място. Когато изберете мястото, отделете горния слой почва. Разкопайте и навлажнете мястото. Купчина компост се прави на слоеве, защото така е по-лесно да се получи добра смес от материали и равномерно разпределение на влагата във всеки слой. Затова никога не смесвайте всички отпадъци наведнъж, а ги полагайте постепенно, на слоеве.”

-Из. Домашно компостиране - що е то? - Активни Потребители


Един от начините да се справим с хранителните отпадъци, които остават в домакинството, например, е да използваме метода „компостиране“. Така по естествен начин преработваме органичните отпадъци, които могат да се използват за безвреден подобрител на почвата – естествена тор.


Ако започнем да рециклираме хартията, която сме употребили, ние ще спасим милиони дървета (по данни от „Булекопак“ 1 тон рециклирана хартия спасява 13 дървета и 32 литра питейна вода), които образуват естествен хабитат за много животни. Ще имаме и много по-чист въздух, тъй като тези дървета пречистват въздуха, който ни е необходим.


Всичко зависи от нас. Помнете :

"You are never too small to make a difference."- Greta Thunberg






Текстът на Селин ще откриете в брой 2 на WE MATTER с тема "Промяна". В него можете да прочетете още статии и интервюта по темата.



12 views0 comments