„Любов“ – Елиф Шафак


Текст и снимки: Симона Александрова

Любов е думата, с която започвам настоящия материал. Любов е и думата, с която той ще завърши. Нека спрем за момент, да поемем дълбоко дъх и докато издишваме да усетим с всичките си сетива заобикалящия ни свят. Нека се замислим, дори за миг – един единствен, съвършен миг, за любовта във всичките ѝ измерения и търсенето на смисъла на живота.



„Това не е любовен роман.

Това е книга за любовта.“


„Любов“ не е просто поредната книга, съдържаща „философията на живота“. „Любов“ е магия, енергия и най-вече стойност. При първия ми досег с Елиф Шафак, останах не просто впечатлена от изкусното ѝ майсторство, но и дълго време размишлявах над темите, които тя засяга. Авторката пише книгата в рамките на цели 15 години и половина, което е доказателство за дълбоката мисъл и труда, които е вложила във всяко изречение. Но нека ви разкажа малко повече за сюжета...



Всичко започва с 40-годишната Ела, която е майка на три деца и рецензент към литературна агенция. По стечение на обстоятелствата, Ела трябва да прочете книга, наречена „Сладко богохулство“, с автор Азис Захара, чието име за нея е напълно неизвестно. В книгата си, авторът разказва за пътя, извървян от един странстващ дервиш – Шамс от Тебриз – към великия поет и мистик Руми, който проповядва любовта като основна човешка ценност и крепителна сила. В своето „Сладко богохулство“, Азис Захара разказва за Шамс от различни гледни точки, така че да докаже на читателите, че смирението и любовта са свръхценности, които поставят наравно хора и религии. В своето произведение, той изрежда „40 правила за любовта“, които обуславят Суфизма в цялата му същност. Ела е завладяна изцяло от историята на Шамс и не спира да чете ред подир ред, докато изведнъж осъзнава, че започва да се припознава не просто в дервиша, а в цялата история на книгата – като че ли вижда своя живот, написан на хартия. Осъзнава, че онова, което чете е огледално отражение на самата нея и подобно на Шамс, тръгнал да освободи мистикът Руми, Азис Захара идва за нея.


Изключително завладяваща, не с драматизъм, а с философия и множество поуки, „Любов“ неслучайно стои месеци наред във водещите класации за книги. Елиф Шафак създава едно невероятно произведение, което те кара да се изгубиш сред страниците му, а когато го прочетеш да преосмислиш живота си.


Със сигурност мога да кажа, че четивото не е „леко“ и не всеки би могъл да го възприеме на първи прочит, но смея да твърдя, че си заслужава не просто прочитането, а осмислянето му, тъй като сред множеството редове се крие тайната към щастието и любовта.


Избрах „Любов“ като „книга на броя“, не просто защото е свързана с темата, но защото смятам, че заслужава внимание. Независимо на колко години е един човек, той винаги изпитва нуждата да научава нови неща, да се развива и да преосмисля действията си. Това произведение изцяло пасва за целта – от една страна учи и поучава, от друга, дава база за разсъждения и свобода на мислене. Единственото, което се изисква от нас като читатели, е да прелистим първите няколко страници, докато се потопим дотолкова във вълшебството на думите и посланията на авторката, че забравим за реалността, в която живеем. Това е книга, която не просто може да извади човек от ежедневието му по приятен начин, но и ще даде „храна“ за размисъл, която остава до живот.


Като завършек на този материал, оставям едно от 40-те правила като подкана да вникнете в дълбокия смисъл на „Любовта“: „Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.“



 



Текстът на Симона е публикуван в брой 6 с тема "Любов". Можете да го разгледате останалите текстове тук.

0 коментара

Последни публикации

Виж всички