Кога една лъжа се превръща от благородна в токсична?


В днешната дискусия решихме да зададем един тематичен въпрос, по случай Деня на шегата. Прието е, че на този ден трябва да излъжеш някой близък и накрая да разкриеш, че всъщност си се шегувал. По този начин заедно можете да се разсмеете и да погледнете на случката хумористично. Но може ли да наречем лъжата шега? А ако искаме да навлезем още по-дълбоко в темата, нека се фокусираме върху това кога една лъжа по принцип се превръща от благородна в токсична и опасна? Ето какво е мнението по темата на някои от членовете на WE MATTER:



Зорница Цекова:


Да лъжем е внедрено в нашата природа. Едни лъжат, за да се измъкнат от проблеми или от някоя лоша оценка, други пък го правят за удоволствие. И ето тук идва проблемът. Лъжата се превръща в токсична тогава, когато лъжем системно и винаги го правим в наша изгода. Не е лошо да лъжем, за да изненадаме приятел. Лошо е да го правим, когато искаме да му навредим.


Лили Атанасова:


Лъжата…какво е това? Дали значи просто да замениш една истина с фалшиво твърдение?


Доста често в ежедневието ни се налага да изразяваме мнението си, позицията си, да споделяме с другите и изобщо…да общуваме. Понякога обаче обстоятелствата така се развиват, че искаме или не, сме притиснати в ъгъла и не можем да кажем истината. Благородната лъжа за мен е невинна лъжа – лъжа, която е изречена с цел съхраняване на благоденствието, мира и хармонията, и постигане на благото, откъдето идва и нейното име. Например ако неволно даден ученик е повредил училищно имущество, на отправения от ръководството към мен въпрос кой го е направил, бих отговорила, че не знам, ако ученикът ме помоли да не го издавам директно и той възстанови щетата. По този начин аз не опетнявам името му, издавайки го директно, а му давам шанс да се поправи – това ще доведе до запазване на мира в училищната институция, а ученикът ще има възможност да поправи стореното.


Когато обаче някой, в стремежа си да се представи в най-добрата светлина пред другите, започне системно да изказва лъжи, тогава те стават токсични. С времето се натрупват и натежават на съзнанието и психиката на човека, заплитайки го в омагьосан кръг. Токсична е лъжата, изречена с цел замаскиране на действителността и представянето ѝ по най-добрия начин. Рано или късно истината излиза наяве, което води до разочарование за този, който е повярвал в лъжливи думи, и до отчаяние за този, който е изрекъл лъжата, защото е загубил доверието на своя партньор.



Далиа Давидкова:


Кога една лъжа е нещо добро? Съжалявам, скъпи читатели, но не мога да отговоря на този въпрос, защото не виждам нищо добро в лъжата. Мога да ви отговоря какво е лъжа. Тя е казване на неистина, непълно споделяне на истината, затаяване на истината, умишлено споделяне на невярна информация и така нататък до последната подобна вариация. Това не е конфронтация. Въобще не! Но не може да се каже на черното бяло и на лъжата – добро. Целта може да е благородна, но така навлизаме в спора “целта оправдава ли средствата”? С други думи, приложим ли е принципът на пропорционалност, който означава: средството пропорционално да отговаря на преследваната цел, без да я надвишава. В този смисъл всяка лъжа е токсична.


Човекът е измислил как да лъже, без дори да говори. Трагикомични неми лъжи, каращи лъжецът привидно да изглежда чист.


Лъжите се впиват като отровен зъб на змия в душите, за да ги изцапат. Не петнете себе си, за да се впишете в този свят, пълен с хора с катранено черни души и чисти колосани ризи.



Нина Кирилова:


Ще започна с това, че като цяло за мен лъжата е нещо негативно, дори да е измислена или казана с някакви добри намерения, въпреки че всеки разбира нещата по свой собствен начин. Аз смятам, че тя може да донесе само негативи в едни взаимоотношения. Дори и на пръв поглед да изглежда сякаш "е проработило", накрая всичко излиза наяве.


В този ред на мисли, мнението ми за благородната лъжа е подобно. Смятам, че една лъжа, под каквато и да е форма, води до негативни последствия и в крайна сметка, някой бива наранен. Има обаче една подробност, която при обикновената лъжа липсва. Според мен чрез благородните лъжи, поне в повечето случаи, човекът срещу нас цели да прикрие истината, с която мисли, че би могъл да ни нарани по някакъв начин. С други думи, те се изричат от загриженост.


Ако трябва да отговоря на въпроса:"Бих ли простила лъжа?" Отговорът би бил :"По-скоро, не." Но, ако въпросът е: "Бих ли простила благородна лъжа?" ще взема предвид ситуацията и най-вероятно бих простила.


Лъжите са навсякъде около нас. Хора се лъжат ежедневно. Решението обаче е в истината. Тя ни позволява да останем верни на себе си и на хората, които ни се доверяват.



Петя Допчева:


Лъжата е неизменна част от нашето съществуване. Осъзнато или не, всеки ден ние изричаме неистини. Най-често го правим по навик или просто защото обществото и света около нас го очакват. Проведени дискусии по темата показват, че най-често срещаната лъжа в наши дни е „Добре съм“. Замисляли ли сте се колко често твърдим, че се чувстваме добре, само за да избегнем споделяне на чувствата и емоциите си с другите? Отговорът е, че го правим доста често. Подобни примери бихме могли да открием във всяка част от ежедневието ни. Мозъкът ни, както знаем, работи доста по-бързо от говоренето, тоест ние осъзнато или не, взимаме решение какво да изречем преди всъщност да го направим.


Лъжите, които изричаме и не вредят на хората около нас, като примера с „Добре съм“, ние определяме като благородни, защото ценим най-близките хора до нас и не бихме искали със споделянето на негативни чувства да ги нараним или притесним. Друг такъв пример са ситуациите, в които преценяваме, че хората около нас не са готови да водят разговора, който предстои, затова решаваме да го избегнем като го отклоним в друга посока. Благородни са всички онези лъжи, които идват от светлата страна на нашето съществуване.


Всяко човешко същество, както знаем, притежава и една тъмна страна, за която малко се говори. Все още се водят изследвания по темата, които целят да докажат какво кара един човек да излъже – да получи това, което иска, или за да нарани околните. Един такъв пример са телефонните измами. Те причиняват вреда и сериозни последствия както за жертвата, така и за причинителя. Това е лъжа, която е преминала границата на благородното и се превърнала в токсична, пагубна и манипулираща.


Ние сме свободни същества и имаме дарбата да избираме как да живеем. Дали да предпочетем токсичните лъжи, пред благородните. Всеки може да сбърка понякога, но истината е скрита дълбоко в нас и е винаги готова да освети пътя към промяната. А кой път бихте избрали вие?



Соня Батова


След като ми беше предоставена възможността да изразя мнението си по тази тема, ще кажа, че според мен една лъжа става токсична тогава, когато са намесени чувствата на даден човек. Тези малки "създания" са толкова раними, че възможността едно изкривяване на истината да ги нарани е наистина голяма. Именно заради това премълчаването само по себе си може да спести страдания на човека или да допринесе за неговото самосъхранение, но лъжата – тя остава за дълъг период в сърцето на този, който е поел от токсичните ѝ жили, и се трансформира най-често в омраза към другия или към света.

 

Това бяха гледните точки на някои от участниците в екипа ни. Ние искаме да разберем какво е и твоето мнение. Защото то също е важно и заслужава да бъде чуто. Сподели ни в коментар отговора си.


А ако този вид дискусия ти е била интересна, то можеш да прочетеш и тази от миналия месец, в която младежите отговарят на въпроса: “Какво е свобода?” или пък да изслушаш подкаст епизодите ни и директно да чуеш мнението им. ВИНАГИ ПОМНИ, ТИ СИ ВАЖЕН!








0 коментара

Последни публикации

Виж всички