• sonyabatova

Как книгите спасяват животи

Текст: Соня Батова


Здравейте, скъпи читатели. Днес ще ви отведа на едно пътешествие до град Каталуния, Испания. Едно магично място, с вълшебна кухня. Вероятно сте опитвали някога ястието „calcot“ - снопчета лук, печен на открит огън. Дори и все още да не сте, не се притеснявайте, има време да се насладите на вкуса му, тъй като днес няма да си говорим за ястия, а за една традиция, зародила се именно в град Каталуния, на 23 април 1923 година.


На този ден в Испания за първи път се отбелязва „Денят на книгата“, който се характеризира не само с ярките цветове на павилионите, разположени по улица Рамбла де Каталуня, но и с дарените срещу закупуването на всяка книга, рози. Изхождайки от тази традиция, през 1995 година ЮНЕСКО обявява 23 април за световен ден на книгата. На този ден празнуват не само многобройните любители на книгите, но и писателите като носители на авторски права.


Тук е време да ви споделя един интересен факт. Както всеки празник, в основата на този също стоят имена не на една, а на цели три личности, достойни за преклонение. Това са Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. Склонна съм да предположа, че третото име убягва от вашето съзнание. Ето защо на мен се пада честта да ви запозная накратко с неговата биография. Истинското му име е Гомес Суарес де Фигероа. Той е перуански писател и историк, известен като „принцът на писателите от Новия свят“, заради забележителното си творчество на испански език от епохата на Ренесанса. Неслучайно денят е посветен на тези велики писатели, които са оставили следа за бъдещите поколения.



Тъй като, в ролята си на ваш ръководител в това пътешествие, желая да почерпите максимално много знания, ще се радвам да ви представя още един интересен факт за този международен ден, преди да ви дам моето собствено мнение относно книгите и ползите от тях.



По данни на National Geographic всяка година на тази дата се избира Световна столица на книгата. Първата титла е през 2001 г., като с тази чест ЮНЕСКО удостоява Мадрид, заради различните каузи, свързани с четенето на книги и улесняването на достъпа до тях. Тъй като съм сигурна, че сте любопитни да узнаете коя ще е тазгодишната победителка, съм изготвила списък от годините 2020-2022, използвайки данни от сайта на ЮНЕСКО:

  • Куала Лумпур (Малайзия) през 2020 г.

  • Тбилиси (Грузия) през 2021 г.

  • Гуадалахара (Мексико) през 2022


След като ви разказах малко повече за историята на празника е време да ви споделя малко от моя кратък житейски опит, свързан с книгите. Като малка, когато чуех думата "четене", в рамките на няколко минути започваше да ми се повдига. Толкова исках да мога да седна да прочета нещо, без да заспя, но това просто не се получаваше. Най-големият ми проблем бяха детските книги от списъка със задължителна литература, които в първи и втори клас ми се струваха толкова абсурдно дълги и сложни, че още след 10-тата страница ми ставаше скучно и прекратявах всякакви опити да ги прочета. Родителите ми много се дразнеха от този факт, тъй като в нашия клас имаше такива, за които книгите бяха бягство от света, и потапяйки се в тях, те прекарваха толкова голяма част от свободното си време, колкото аз прекарвах в гледане на телевизия. Не мога да кажа кой е спечелил повече, защото и от филмите има какво да се научи, но от днешна гледна точка мога да потвърдя, че най-добрият вариант е съвместяването на тези две дейности.



И така завърших 7-ми клас със сравнително малък брой прочетени книги, които едва ли надвишаваха 20 за всичките години. Когато постъпих в гимназията, попаднах в среда, в която се говореше за какви ли не поредици и книги, а аз седях отстрани, без да имам какво да кажа. Чувството на невежество ми пречеше да установя трайни контакти, а дебелите книги от по 400/500 страници предизвикваха страх, който личеше в очите ми.

Моментът, в който осъзнах, че четенето трябва да се превърне в част от живота ми, беше когато разговарях с един високо образован възрастен мъж, който твърдеше, че всеки човек трябва да е прочел минимум 60 книги до завършване на 10-ти клас, за да може да продължи с увереност към своето дипломиране след 12-ти клас. И така аз си поставих за цел да прочета 60 книги в рамките на година, за да мога да завърша спокойна първия гимназиален етап. Не можете да си представите какво усилие е това за човек, който досега не се е занимавал активно с четене. Понякога дори бях готова да се откажа, но вътрешно си казвах, че трябва да го направя за себе си. И така в края на 10-ти клас смея да твърдя, че изпълних тази своя мисия, но не това е най-важното. Всъщност моята голяма победа се състои в това, че открих страстта си към книгите от различни жанрове. И всичко това благодарение на едно предизвикателство...




Заключение

Дойде време да се завърнем от нашето пътешествие назад във времето до град Каталуния. Надявам се пътуването да ви е било приятно и да сте научили нещо ново за тази дата. Освен това ще бъда много щастлива, ако моята лична история ви е послужила за пример и ви е амбицирала да продължавате да четете, дори и ако не сте големи фенове на книгите. Важно е да намерите своя жанр, който да ви доставя удоволствие, докато се потапяте в един друг свят, забравяйки за проблемите си. Не забравяйте, че понякога отговорите на много проблеми се крият именно в тези семпли на пръв поглед книги, вплетени чрез действията на различни персонажи. Затова моят съвет е да не се отказвате при първата пречка, а да продължавате да опитвате и да търсите достъп до книгите, защото те ще ви отворят много нови възможности и ще ви научат да се изразявате свободно.



Източници:


1. 23 април - световен ден на книгата и авторското право • Дечица (dechica.com)

2. 23 април - Световен ден на книгата | National Geographic България

3. Световно книжен капитал на ЮНЕСКО (unesco.org)








1 коментар

Последни публикации

Виж всички