Историята на село Енчовци


Разказът:


Двама сина – две липи

от Симеона Герджикова


1913

- Злате, Злате! Чуваш ли ме?

Отчето отвори прозореца и погледна с очакване младото момче, застанало пред дъбовата порта.

- Наша е! Одринската крепост е наша!

Поп Златьо въздъхна и очите му грейнаха като слънца. След момент погледът му посърна и той тихо попита:

- А Камен и Орлин?

Усмивката на вестоносеца се стопи.

- Няма ги, отче. Прибра ги Господ.

От отсрещната страна на улицата един баща падна като покосен и целуна земята.

Балкана пееше скръбна песен.


2019

Иво отби в страни от пътя и изключи двигателя. Ана слезе от колата и се затича към отсрешния тротоар. Огледа се. Небето притъмняваше, но нямаше и следа от вятър. Около нея птичките пееха жизнерадостно и макар нито един слънчев лъч да не пронизваше гъстата облачна пелена, момичето усещаше някаква невидима светлина да облива цялото ѝ същество.

Ана спря пред тъжна, скромна къща. Можеше да си представи как е изглеждала преди... с бяла спретната фасада, стегната снага и тежки дъбови порти. А сега... прозорците ѝ зееха като рани, стените бавно се свличаха в калта, а някогашният звънък смях на децата, тичали по двора, сега по-скоро звучеше като ехо, напомнящо за капана на времето.

Ана се сепна и премести поглед. Пред къщата се извисяваха две високи, стройни липи. Короните им бяха толкова зелени, че приличаха на огромни букети от безброй изумрудени звездици, обсипали здравите клони на старите дървета.

- Ето откъде идва светлината... помисли си Ана и понечи да докосне вековната кора на чудните дървета.

- Чувам как туптят сърцата им...


Историята:


Двете Липи на село Енчовци


Енчовци е малко, забравено и почти обезлюдено селце, закътано в полите на Балкана. Намира се съвсем близо до Трявна и някога е било будно, живо и пълно със смели, истински хора.


През 1912 по време на Балканската война, втора българска армия под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов прави обсада на непревземаемата Одринска крепост с фронтова линия 37 км и 12 форта. Тази крепост се защитава от Шукри паша с армия от 60 000 войници, 524 оръдия, 40-50 картечници и големи хранителни запаси. Пет месеца продължава обсадата на Одрин при тежки метеорологични условия през есента и зимата. Нашето военно командване решава крепостта да се овладее с щурм от четири страни: западна, източна, южна и северозападна. Съдбата на Одринската крепост се решава от нашата 80 000 българска армия за два дни. На 13 март 1913 Втора българска армия превзема крепостта. Комендантът Шукри паша се предава с цялата си армия и оръжието.


Когато попът на с. Енчовци - поп Златьо разбира за победата, той бие камбаната на църквата и събира цялото село за да съобщи добрата вест. Заедно с един от най-активните хора на селцето - Генчо Пирянов, който изгубил сина си в една от битките, решили да засадят две липи, вместо паметник, точно пред къщата на попа. Те са символ на почти невъзможната победа на нашия народ и пазят паметта на светлата саможертва на войниците, които някога са живяли по тези планински чудни села и градове.


Днес, тези две липи все още са там, навършили 107 години, високи, силни, зелени. Разперили гордо короните си над поле от тишина и разруха, над порой от некролозите на онези хора, които някога са поддържали духа и искрицата на сърцето на България, над разбития мегдан, порутената къща на поп Златьо и отлетялата прашна история, която самите ние не желаем да знаем, защитаваме и подхранваме за живот. За радост са се намерили 1-2ма добри хора (Стефан Бонев Радев, Милко Бонев), които със собствени средства са сложили информационни табели пред лика на двете липи и именно заради тях хората, които са стигнали до тази част на историята, ще успеят да я дочетат...



Училището на селцето е на над 115 години, прозорците му зеят като рани, стените му бавно се свличат в калта, а някогашният звънък смях на учениците, сега по-скоро звучи като зловещо ехо, прокрадващо се през коридорите на тъжната сграда.


Хората в Енчовци сега са под 10, но вятърът все още носи онзи жив и тържествен заряд във въздуха. Дали ще оцелее още дълго? И ще има ли кой да го усети след време?

Това е само едно от стотици градчета и селца на територията на България.






Фотограф: Радослав Първанов

Симеона Герджикова е артист, блогър и фотограф, отдаден на красивите истории, които визуалното съдържание носи. Eдновременно летящ мечтател и здраво стъпил на земята човек. Някой, който обича да твори и създава усещания чрез думи, снимки, видео и уловени моменти. Човек, бягащ от стереотипи, рамки, етикети и „така-приети“ неща. Любител на фотографията, поезията, ездата, пътешестването и смислените неща.


Instagram: @simeona.g

Facebook: @cynefinworld

Website: https://cynefinworld.com/




282 views