Душата на художника и как да я открием

Текст: Ивайла Бързачка

Рисуването е част от живота ми, откакто се помня. Винаги съм обичала да майсторя, било то с хартия, боя или плат. Но как и кога започна всичко ще разберете в следващите редове.


Както вече казах, винаги съм обичала да творя, но началото постави класната ми учителка от началното образование. Един ден извикала мама и ѝ казала да ме запише на уроци. Впечатление ѝ направил фактът, че рисунките ми винаги са били по-различни от на другите деца. Така започна всичко. Майка ми разпитала из града и така съдбата ме отведе до „Школата по Приложни Изкуства“ на госпожа Китанова. Там прекарах повече от 10 години и открих себе си.


В началото не смятах, че изкуството ще стане начин на живот за мен, но когато се чувстваш на място, нещата сами се подреждат. Ден след ден, месец след месец, година след година, трупах нови знания. Децата в школата се сменяха – идваха нови, а други си отиваха и накрая от големите ученици останах само аз. Правехме съвместни изложби с други художници или школи и животът вървеше. С годините учителката ми стана не просто преподавател, а част от живота ми, втора майка, жена, която винаги ме е подкрепяла и винаги ще го прави. Голяма част от развитието ми дължа на ОДК Перник. Открих свой ментор и започнах поредицата от самостоятелни изложби “Генезисът на един творец”.

"Аз и Ти", Ивайла Бързачка

Когато станах 12ти клас, едва преди няколко месеца, ми се наложи да се замисля какво искам да правя в бъдеще. Не бях сигурна, колебаех се, но изкуството надделя. Намерих частна учителка в София. И докато в Пернишката школа се запознах детайлно с приложното изкуство, тази година, чрез уроците успях да наблегна повече на теорията, анатомията, жижописта и графиката. Първият месец беше труден, не владеех езика на молива, боята, гумата, но всичко идваше от само себе си. След известно време свикнах, обикнах всичко ново и то стана нещо ежедневно.


Тогава дойде най-голямото стъпало, свързано с бъдещото ми развитие: предложиха ми да замина да уча изкуство в Русия и познайте какво стана? Аз не се замислих и веднага кандидатствах. След няколко месеца разбрах, че съм одобрена и така най-голямото ми приключение ссъвсем коро ще започне.


Това бе моята история, сега е ред за твоята. Ще се радвам, ако вече си я преживял и искаш да споделиш с мен. Пиши ми и винаги ще те изслушам. Но ако още не си я написал, спокойно. Ще ти дам няколко съвета и прости стъпки, които ще ти помогнат в твоето пътуване, така че продължавай да четеш.




"Работи здраво, мечтай без граници и съдбата ще ти поднесе всяка една възможност, за която

само си мечтал."





Как да открием художника в себе си?


Всеки един човек има талант. С други думи, може да прави нещо по-добре от повечето хора. Ако това е рисуването, продължавай да четеш и ти гарантирам, че няма да съжаляваш.


"Любов", Ивайла Бързачка

Професионалното рисуване, няма да те лъжа, си е нещо сложно, но към това ли се стремиш? Ако искаш просто да разпуснеш и да се разсееш от тежкото ежедневие с четка в ръка и боя по платното, то тогава защо пък да не го правиш само любителски? Това е най-важното, което трябва да разбереш. Искаш ли изкуството да бъде животът ти или просто част от него? След като си взел това решение, ще ти бъде много по-лесно.


Ако си избрал любителското рисуване, честито. Има милион начини да се развиваш и да постигнеш удивителни резултати. Като започнем с видео уроци в YouTube, минем през любителските книги и завършим с милионите социални мрежи, бликащи от информация директно от извора. И това са само част от безбройните възможности. Отвори очите си и ще бъдеш изненадан в какво време живеем (в положителния смисъл на думата).


Ако пък искаш да се занимаваш професионално, знай, по-трудно ще е. Намери си учител, защото ти трябват основи. Без тях не става. Ще се съмняваш в себе си, ще се чудиш дали си достатъчно добър, ще поглеждаш картините си и ще виждаш всеки един недостатък, който ще съществува само в твоята глава. И всичко изброено е просто най-големият знак, че не трябва да се отказваш. Критиката от самия теб към теб е най-ценна и показва, че това е призванието ти. След стотиците скици, незавършени и завършени картини ще станеш по-добър. И един ден, ако не се отказваш, работиш и следваш целите си, ще си най-добрия от най-добрите.

"Двама", Ивайла Бързачка

За този момент на израстване само съм слушала. Далеч не мога да се нарека завършен художник. Но това не ме спира. Даже напротив, мотивира ме, както трябва да мотивира и теб. Работи здраво, мечтай без граници и съдбата ще ти поднесе всяка една възможност, за която само си мечтал.


И последните думи, които бих искала да ти кажа са, че ще очаквам да се свържеш с мен. Очаквам да ме питаш как да започнеш. Ако написаното досега не ти е дало отговор, то аз ще успея със сигурност. И запомни: “Рисуването е лесно, когато не знаете как, но много трудно, когато знаете.” – Едгар Дега.




Здравейте! Казвам се Ивайла. Ако трябваше да опиша себе си с три думи, те щяха да са креативност, изкуство и иновативност. Рисувам от 10 години, уча езици и обичам да предизвиквам себе си с нови хобита.


Можете да ме откриете тук: @ivailarosenova (Instagram)

312 views