Дневник на пътешественика: Испания (и Румъния)

Текст: Вяра Цветкова

Да, да, знам, ще си помислите: Испания и Румъния са две напълно различни държави, които заслужават свои собствени пътеписи. И аз съм абсолютно съгласна! Но за да бъде този разказ смислено завършен, ще трябва да ги обединим и в края се надявам да сте разбрали защо.


Снимка: Unsplash

Нека първо ви разкажа защо пътувах до тези две държави. Миналата година в края на 12-и клас реших да взема gap year (или ‘празна година’), преди да отида в университет. Търсейки възможности и проекти, с които да запълня времето си, попаднах на European Solidarity Corps – платформа, поддържана и финансирана от ЕС, чрез която млади хора от цяла Европа могат да намерят доброволчески програми в чужбина. Доста бързо си харесах една програма в Йескас, Испания и кандидатствах… две седмици преди началото на програмата. Да, знам, сега пък ще си помислите: Как така? Защо не си се организирала по-рано? Честно да ви кажа, организирането на времето е дълъг и труден процес и все още работя по усъвършенстването на това умение.


Та, 10 дни преди началото на програмата получих отговор, че съм приета и че трябва веднага да си намеря полет до Мадрид на специфична дата. Разбира се, на тази дата нямаше полет от България до Мадрид, който да не ме разори или с който да не трябва да се прикачвам повече от веднъж. След кратка консултация с родителите ми се реши да пътувам през Букурещ, докъдето те щяха да ме закарат.


Снимка: Unsplash

Никога преди това не бях ходила в Румъния, така че бях доста развълнувана. Но още на границата се разбра, че това няма да е обикновено пътуване. За хора като моето семейство, които не сме особени фенове на спорта, беше шок да видим толкова много коли на границата ни с Румъния по никое време в средата на седмицата. Някое по-спортно семейство вероятно щепе да знае, че този случаен ден в средата на седмицата съвпада с мача между Северна Македония и Австрия от Европейското първенство по футбол в Букурещ.


На границата беше пълно с коли, повечето с македонска регистрация, и хора, отиващи да подкрепят отбора си. Чакането всъщност беше приятно (за мен де, за шофиращите съм сигурна, че е било ужасно в тази какофония), защото всички наоколо бяха видимо в добро настроение. Та, веднъж щом стигнахме в Букурещ, с родителите ми тръгнахме на кратка вечерна разходка в центъра.


Снимка: Вяра Цветкова

Малките улички навсякъде бяха много красиви и приятни…но определено не и тихи. Най-добрите асоциации за атмосферата там, за които се сещам, са късна лятна вечеря в Малага или вечерна разходка из Капана в Пловдив.


Не мога да разкажа много повече за Букурещ, защото рано на другата сутрин хванах самолета си за Мадрид. Естествено имах проблеми и на двете летища – в Букурещ само ще спомена, че се качих в самолета 2 минути преди излитането, а в Мадрид се наложи да се тествам за ковид два пъти. Но иначе пътуването беше приятно.


Снимка: Unsplash

Тук искам да кажа, че ви разказвам както хубавите, така и неприятните неща, които са ми се случвали на път, за да ви покажа, че дори и да възникнат проблеми и не всичко да стане по план, това не трябва да ви спира да опитвате, да експериментирате и да пътувате. Хубавите неща винаги си струват и остават в паметта ви по-дълго.


В летището на Мадрид се срещнах с две от момичетата, с които щях да прекарам следващите два месеца. Пътувахме до центъра, от където най-сетне мога да ви кажа първите си впечатления от града – жега, слънце и топлина. И да съм честна, отне ми около месец, преди да успея да видя нещо повече от това.


Толедо (снимка: Вяра Цветкова)

Но да не избързвам с Мадрид. Първата седмица в Испания я прекарахме в Толедо, бившата столица на Испания, намираща се на юг от Мадрид. Градът е типично средновековен с огромни стени и стари сгради. Бих го описала като Царевец във Велико Търново, ако вторият беше по-голям и запазен във времето. Интересен факт е, че всъщност Толедо и Велико Търново са побратимени градове. Абсолютно бих препоръчала да го посетите, ако харесвате средновековна история, рицари, крепости и мечове.


Толедо (снимки: Вяра Цветкова)


След седмицата в Толедо (където през лятото е по-топло и от Мадрид), която прекарахме в един средновековен замък, превърнат в хотел (което звучи страхотно, и е, но не мисля, че тогава го оцених достатъчно заради жегата и липсата на климатици в сградата), се преместихме в Йескас.


Йескас е градче, което се намира на около час с автобус от централен Мадрид. Проектът ни включваше организирането на летни занимания с местните деца в парка на града, което беше наистина приятно и интересно. Но самото място не е нищо вълнуващо, когато става дума за пътувания, атракции и пазаруване. Знаете ли за какво обаче е перфектно то? За научаване на повече информация относно испанците и испанската култура, далеч от туристите.


Снимка: Unsplash

Първото нещо, което разбрах, е, че много малко испанци говорят английски извън големите градове, което си е и нормално де. Доста бързо трябваше да впрегна всичките си познания по езика и да ги приложа на практика. Второто нещо, към което трябваше да привикна, беше графикът на испанците. Всички сме чували за тяхната сиеста и за факта, че нищо не работи в неделя. Но преди всъщност да живея там известно време, не мисля, че осъзнавах колко различна и трудна ще е тази ситуация за мен. Сиестата означава, че целият град е затворен в следобедните часове и ако не си се сетил да пазаруваш предварително, ще си останеш гладен до вечерта (освен ако не намериш някъде турски магазин за кебапи и дюнери, който сякаш беше единственото отворено място следобед).


Мадрид (снимка: Вяра Цветкова)

Живеейки толкова близо до Мадрид, почти всеки уикенд го прекарвахме там. Той обаче така и не успя да ме спечели. Може би това се дължеше на големия брой туристи, а може би беше заради жегата – не мога да преценя, но атмосферата на града не ме впечатли така, както тази на Толедо.


Мадрид (снимки: Вяра Цветкова)


След края на проекта, една седмица прекарана в катерене на планините Сиера де Гредос и една безсънна нощ в парковете на Мадрид (дори не питайте) се качих на автобус и заминах за Билбао на север. Семейна приятелка ме беше поканила да прекарам няколко дни с нея и семейството ѝ там и, с моя приключенски дух, аз веднага се съгласих.




Страната на баските в северна Испания е абсолютно различна от средностатистическата предствата за Испания, която повечето хора имат – тя е доста по-прохладна (дори през лятото), планинска и зелена. Билбао като град е наистина красив и с много интересна история, преплитаща минало и настояще. Цялото преживяване там беше като глътка свеж въздух след жегата от миналите два месеца на юг.

Билбао (снимка: Вяра Цветкова)

Любимият ми момент от този период е денят, който прекарахме пътувайки по крайбрежието на север. Спирахме в много малки селца, карахме покрай океана и научих много за историята и културата на тази част на Испания. Рибарските селища, които сякаш бяха изсечени в скалите, според мен бяха най-красивата гледка в страната.


Северно крайбрежие (снимки: Вяра Цветкова)


Крайната дестинация на тази дневна разходка беше Сан Себастиан. Искам да спомена, че разказът ми се развива в момент, когато нивата на ковид в Испания бяха наистина високи и, връщайки се в България, трябваше да вляза под карантина заради тях. Вече казала това, искам да си представите огромен плаж, препълнен с хора, и улици, по които едва може да се разминеш с друг човек. Това е описанието ми на Сан Себастиан в онзи момент. Не мисля, че дотогава бях виждала толкова много хора на едно място. Жегата правеше нещата още по-лоши. Градът е курортен тип, но някак си все още запазил в себе си дългата си история.


Сан Себастиан (снимки: Вяра Цветкова)


Това е краят на моите приключения в Испания от предното лято (за южна Испания мога да ви разкажа повече в друг блог пост). Събрала съм много впечатления от тази държава и се надявам да съм успяла да предам емоциите си от това пътуване възможно най-добре и най-интересно в този текст. С няколко думи: посетете Испания, когато имате възможност!


0 коментара

Последни публикации

Виж всички