Дневник на пътешественика: Полша

Текст: Вяра Цветкова


Честно да ви кажа, Полша никога не е била от държавите, които съм си мечтала да посетя и които съм очаквала да ми харесат. Едно пътуване до там обаче, изпълнено с интересни преживявания, драми и забележителности, успя напълно да преобърне мнението ми за страната като туристическа дестинация.


Нека първо ви разкажа как се озовах там и къде точно бях. Няколко дни преди да замина за Виена, за да участвам в MEU Vienna 2021 (повече за това ще ви разкажа в друг блог пост), реших, че щом така и така ще съм в тази част на Европа, мога да потърся и друг проект в близка държава, който да започва на следващия ден. Така попаднах на един Еразъм проект, свързан с пчелите и тяхната роля в опазването на околната среда, в малко селце в Полша близо до Краков. Доста спонтанно кандидатствах и още същата вечер бях одобрена. Самият проект не беше от любимите ми – бях уморена след Виена, селцето беше малко и нямаше какво да се прави вечер, а и не успях да се сприятеля с никого там.


По-интересната част всъщност беше времето преди и след проекта. От Виена хванах самолет за Варшава, което мина сравнетелно без проишествия (нека забравим за секунда факта, че имах страхотни проблеми с ръчния си багаж). Пристигайки във Варшава, веднага хванах такси, за да стигна до ЖП гарата навреме за влака си. Там се оказа, че нямам причина за бързане – влакът имаше закъснение от около час. Качих се на него и забелязах, че беше учудващо модерен. Към 22:30 вечерта слязох в Мехов (малко селце, където трябваше да се прикача за Сендзишув), като естествено бях изпуснала втория си влак, заради закъснението на първия. Следващият влак трябваше да пристигне в 23:00 часа, но когато този час дойде, по високоговорителите се разнесе глас на жена (на полски, разбира се). След кратка консултация с единствения друг човек на тази тъмна, студена и забравена гара, разбрах, че отново има закъснение. Най-накрая, към 00:20, влакът дойде и в 1:00 бях в Сендзишув.



Интересно място, което посетихме като група всички от проекта, беше Краков. Градът, който е и бившата столица на Полша, е изключително стар, красив и запазен. Влюбих се в малките улички, сладките сувенири с емблематичния за града змей и огромния замък, пълен с изложби. Друга интересна забележителност, която посетихме, е “Музеят на пеперудите”. Той представлява две стаи – първата с препарирани пеперуди, а втората – с живи такива. До тогава не бях била в музей, в който навсякъде летят пеперуди и птички.


След края на проекта си бях запазила полет към България два дни по-късно, за да имам време да разгледам Варшава сама. Пътуването от Сендзишув до Варшава, разбира се, не мина без препятствия. Когато отидох до гарата да хвана първия си влак, се оказа, че съм си взела билет за грешната дата и че във влака няма места, и не мога да се кача. Затова изчаках друг в продължение на два часа. Той ме остави на друга гара, откъдето трябваше да хвана влак за Варшава, който разбира се също закъсняваше. Чаках на гарата повече от 4 часа. После във влака нямаше свободни места за сядане, поради което стоях права в коридора на един от вагоните около 4 часа.



Много ясно помня пристигането си във Варшава. Слизайки от влака, с големия си куфар и абсолютно изтощена, излязох от централната гара и останах абсолютно поразена. Градът изглеждаше толкова жизнен и красив. Не знам какво очаквах да открия там, но със сигурност не беше това усещане за живот.


След прекрасен нощен сън на другата сутрин бях готова да опозная града. Винаги, когато пътувам, обичам да се записвам за Free Tours. Ако не знаете какво е това, идеята им е, че ви предоставят възможността да се включите в обиколка с екскурзовод, който познава града, в който сте, като накрая вие сами преценявате колко и дали ще му платите. Та, записах се на такава обиколка и съм много щастлива, че го направих. Екскурзоводът беше прекрасен и успя в рамките на 2-3 часа да нарисува пред групата цялостната картина за историята на този град.



Много ми е трудно да опиша Варшава. След обиколката бях толкова развълнувана, че звъннах на мама и се опитах да ѝ предам усещането за града, но думите ми просто не бяха достатъчни. Първото нещо, което идва в ума ми, когато се опитвам да опиша града, е контрастът с Краков. Докато Краков е един наистина запазен стар европейски град, Варшава създава илюзия за старост. Разбира се, тя исторически е съществувала от много време, но не това имам предвид. Когато погледнете Краков и неговата архитектура, веднага ще разберете колко стар град е. Във Варшава не е така – тя е била разрушавана толкова пъти, че архитектурата просто изглежда стара, а в действителност почти всичко там е било построено отново след Втората световна война. Градът е смесица от материали и стилове от различни епохи, което го прави уникален и изключително интересен. За мен това създаде усещането за непокорство и издръжливост, защото Варшава е един град, който въпреки всичко и всички, е оцелял и не се предава.



Не знам дали успях да опиша пътуването си до Полша по най-интересния начин, но със сигурност го направих по най-автентичния за мен. Наистина препоръчвам да я посетите и да си създадете свое собствено мнение. Варшава е една от най-любимите ми туристически дестинации и според мен ще се превърне и във ваша.


0 коментара

Последни публикации

Виж всички